На пейката
Част трета
Бъг
Купих кенче бира от капанчето и тръгнах към парка. На релсите имаше разчленен гълъб. Егати тъпия гълъб! Да те сгази трамвай, а пък и една котка да няма да те изяде. Това е София. След две пресечки, за да ми покаже да не си правя повече прибързани заключения от боклукчийската кофа изскочи опърпано мръсно-бяло коте. И са ко? Тряа си върна думите. Тоя път започвам много добре. Браво, получава ти се! Огледах се, но от никъде нямаше аплодисменти. Минах покрай шахматните маси, там винаги има някой динозавър, който чака жертвата си. Даже и не се замислям да седна за една партия. В детските си години играех много, но на улично ниво. Смятах се за добър. Веднъж в друг парк играх срещу приятелка на моя приятелка и трите игри направо ме разби. После каза, че била състезателка в училището и тренирала всеки ден от пет години. Тогава разбрах, че постоянството е най - голямата сила в тоя живот. В съзнанието ми нахлу и друг спомен. Миналото лято на морето с жената играхме шах ...