Целувката...
- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... Сега може би щеше да бъдеш моята любима.
Разделя ни цялата Вселена, а всъщност сме предназначени един за друг.
Да! Разбира се, че е възможно! Особено когато посоките са объркани.
Ти самата ще го почувстваш, когато забележиш присъствието ми.
Не искам да те наранявам, но ще си открадна този вкус, който осмисля останалата част от живота ми.
Ще почувстваш болезненото ми сбогуване.
Сърцето ти ще копнее отново и отново за този миг, но аз ще съм далече.
Може би в друго време или в друг живот ще се срещнем отново...
Дали посоките отново ще се разменят? Да бъде...
Широко отворените ти очи се загледаха в мен. Сякаш ме познаваха. Сякаш се познавахме. През времето, в годините...
Наведох се и впих от сладостта ти.
Вдървеното ми тяло пулсираше. Сърцето ми удряше с вихъра на галопиращи коне. Кръвта ми вреше. Чувството бе взаимно.
Усетих болката в гърдите ти.
Знаеше, че преживяването ще бъде само веднъж и никога отново...
Боли!
Отрони мъничка сълза, чийто вкус бе нашата любов. Прости ми... Разкъсването беше двойно. Откъсна се от мен с нежелание. Сякаш прегръдката ми беше твоят свят изгубен.
- Сбогом, любима...
Отдръпнах се и я оставих. Така беше правилно. Тя страдаше, но щеше да ме забрави... Прекалено късно... Късно за каквото и да е било. След себе си чух детски смях и мъжки глас:
- Какво гледаш, мила? Ще играем ли?
- Остави ме... Завинаги...
- Какво?
- Не, не ми се играе... Ще полегна малко на тревата. Имам нужда от възстановяване...
© Елeна All rights reserved.
Поздрав и от мен! Благодаря!
