Целувката
Отвори очи и погледна слънцето. То спусна лъчите си и леко я погали. Усети топлината му и се усмихна. Заигра се с отблясъците, а те като слънчеви пеперуди танцуваха по нея. Беше малка и лека, и някак незнайно защо, много щастлива.
Тогава дочу глъчката и видя още много мъничета. Те играеха и се смееха. Някой я дръпна за плитката. Беше един малчуган със закачлива усмивка, а слънцето сияеше в очите му. Този блясък я зарази. Усмихната, реши да се включи в играта на гоненица. Всеки тичаше, бързаше да догони другия. Бяха щастливи по детски, а от смехът им се раждаше морска пяна. Затича се и побърза да настигне палавника, чиято усмивка стопли сърцето и́.
Бягаха устремени напред. Все по- бързо и по- бързо. И с всяка крачка, която ги приближаваше до брега ставаха все по- големи. Палавникът, когото се опитваше да догони се превърна в красив младеж. Тя беше стройна, а косите и́ се пилееха по морската пяна. Не бяха сами, останалите малчугани също бяха пораснали и продължаваха устрема си, заедно с тях.
Тогава той спря за миг и подаде ръката си. Сиянието на слънцето в очите му я изпълни с топлина и любов. Сега се чувстваше още по- лека и беше щастлива. Понесе се с него. Усети силното му рамо и сърцето, което тупти до нейното. Тупти за нея.
Погледна слънцето, то и́ помаха, а един лъч я свърза завинаги с красавеца докоснал душата и́. Прегърна я топло, усети нежността на ръцете му. Устните потърсиха нейните за една безкрайна целувка. Сляха се в едно, миг преди да се разбият в скалите. Разпиляха се на милиони капчици, образувайки дъга над двама влюбени, споделили любовта си с целувка.
