May 3, 2021, 10:48 PM  

Чай от виолетки

  Prose » Others
1.5K 4 2
1 min reading

Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...

Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.

Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите, които твоите момичета мачкат да са подплатени със загадка. Под меката възглавница да криеш окови. И кама. За да си сигурен, че... ще убиеш поредната изгубила се душа. По пътя към...

Самият ти не знаеш кой си. Нито какво искаш от живота. Блъскаш се в скалите. Отливите те издигат до планините. Приливите те дърпат към океана. Нощите ти носят онази светлина. Дните ти я угасяват. Пролетта те убива. Есента те съживява. През лятото мръзнеш. През зимата се топлиш. Безкраен сбор от противоречия. Неразтворено безкофеиново кафе. Което удря като наркотик. И не пуска, не...

Посрещам сама залезното розово. Далеч от теб. Далеч от мисълта, че ще седя на брега на морето и ти ще си до мен. Далеч от мисълта, че ръката ти ще топли раменете ми. Отдавна затворих в бутилка тази илюзия. И я пуснах по течението. Заедно с морските бури.

В тъмна мълния живееш. Твоят дом е тих. Почти нереален. Стените му са кухи. Рамките празни. Градините ти са без цвят. Отдавна изсъхнали. Дърветата ти са пречупени. Безпътица. Няма магистрала, която да ме отведе до теб. Няма самолет, с който да прелетя. Защото отдавна си изхвърлил всеки ключ. Залостил си се в своя дом. Така е. Решил си... да си сам.

...

Детелинов път се извива пред мен. Лехичка от лайки. Пурпурни петунии. Поливам ги с вода от златистите водопади. И растат...

Пак ще замълчиш, нали? Така е, не казвай нищо. Всичко е изказано. И в същото време нищо. Всичко вече е сторено. Или по-скоро и двамата знаем, че никога няма да се стори. Лейка без вода. Това е нашата история. Книга без думи. Мастило без хартия. Въображение без реалност. И реалност без въображение.

Дано някой ден да откриеш ключовете към себе си. И да се отключиш.

Не ми отговаряй...

Защото... вече не ми допада чаят от виолетки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иво ти отговори, Гедеон. Лирическият не си струва нито силните думи, нито живописните сравнения. Нито леко горчивата романтика, с която авторът ни поднася историята. Има разминаване между внушение и реалност, която се усеща като фалшив тон в акапелно изпълнение.
    Поне да се беше разболял от бубонна чума, тя да го излекува, а после той да й върне жеста, преди да се ожени за друга, та да запази малко от топлината и обичта му , а то....отникъде нищо.
  • Благодаря ти, Валентин!

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...