Чана

- В нашето село някога живял един момък. Казвал се Добри. Имал сестрица - Чана. Настанали тежки времена за страната ни. Нахлули в нея поробители. Убивали хора. Опожарявали селата. Добри не търпял и станал хайдутин. Събрал чета. Закрилник станал народен, но го хванали и тук на това място го убили.

Дядото беше приседнал до старата чешма и разказваше на децата, които го бяха наобиколили.

- Сестра му Чана не можела кръст да му сложи и решила чешма да изгради. Повикала майстори и когато  водата потекла, донесла един чан - най-гласовитата хлопка, свалена от шията на най-големия овен и я вързала тук. Ето, чанът стои досега. Нали го виждате, деца? Много вода изтече от тогава, но който дойде да пие вода, все залюлява чана. И той започва да разказва за Добри войвода и за сестра му - Чана. Хайде, деца, пийнете водица и разлюлейте чана. Слушайте! Слушайте!