Чаровният непознат

Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние. 

Медено-русата коса на момичето се полюшваше от вятъра, а кафявите и очи проследиха тънката снага на реката. Марина слушаше любимата си песен – тази на природата. Изведнъж както си стоеше, замислена за живота, в тъмното забеляза мъжки силует. Тя се стресна и се огледа наоколо. Нямаше и живо пиле. Сигурно и се беше привидяло. Но след малко чу някой да говори в ухото и :

- Не е ли малко опасно да се разхождаме сами по това време? – забавляваше се непознатият, докато тя умираше от страх.

- Не мисля така.

- Нека ти се представя. Казвам се Борис. – каза той и седна до нея.

Марина го огледа. Тя беше очарована от външността му. Черна къса права коса с големи кафяви очи, които сякаш четяха в душата и. Дънки и черна тениска. Определено си беше доста привлекателен.

- Аз съм Марина.  – подаде му плахо ръката си.

- Какво прави момиче като теб по това време само навън? 

- Момиче като мен ли? Каква съм аз? – поопита любопитно тя.

- Това не знам. Въпросът е какво правиш навън сама?

- Това не те засяга. 

- Явно не си от най-приказливите.

- Зависи от това с кого комуникирам.

Двамата замълчаха за известно време. Марина не можеше да повярва, че се държи по този начин с някого. Тя обикновено беше много мила с всички, но имаше нещо в непознатия, което я предизвикваше да се държи така, въпреки очевидната симпатия към него.

- Само ще мълчим ли? – попита уверено той.

- Както вече разбра не съм от най-приказливите.

- Тогава да се разходим.

Те тръгнаха. След десетина минути се озоваха пред дома на Борис. 

- Благодаря ти, че ме изпрати до нас. – засмя се той.

- Много джентълменско поведение. – отвърна заядливо тя.

- Идваш ли? – отвори и вратата.

- Не. Трябва да си вървя.

- Хайде де. Няма да те изям. – засмя се той. – Просто ще пийнем по бира и толкова.

Марина се поколеба, но въпреки това отиде в дома на му. Пуснаха си да гледат филм, но в един момент нещата станаха доста напечени. Борис се приближи до нея и започна да я целува. Тя също се поддаде на изкушението, но в един момент той започна да я  хапе по врата, и да пие от кръвта и, изпитвайки наслада от това. Марина го молеше да престане, но той сякаш не я чуваше. Чак сега тя забеляза острите му зъби. Не можеше да повярва...Борис беше вампир. Нямаше представа, че тези създания наистина съществуват...А наивността я беше накарала да попадне в капана на един такъв чаровник. Но въпреки това не съжаляваше. Случката я изпълни с живот преди да намери смъртта си. А всеки трябваше да умира за нещо или някого…