Часът на диктатора
Демокрацията е най-голямото обществено постижение на човечеството. Макар и маскирана с думата власт, защото в буквален превод демокрация означава власт на народа, днес под термина демокрация ние разбираме разделение на властите в обществената йерархия и извоюването на определени привилегии на отделната личност, които я правят нетъждествена с мравката-роб от големия обществен мравуняк. С други думи отделната личност има извоювана и обществено узаконена лична свобода. Това е нещо като неин сакрален перимитър. Демократичното общество прилича на пресечена пирамида. На горното плато са водачите на обществото. Всеки от тях е с приблизително изравнен статут. Сборът от личните свободи на поданиците на едно демократично общество олицетворява сумарната свобода на това общество. Тази свобода се измерва количествено с определен брой единици свобода, които условно можем да наречем либертони. Така всяка демократична държава N обладава някакво количество S от либертони. Това S е брутният вътрешен продукт на свободата в демократична държава N. Но какво се случва, ако N не е демократична, а тоталитарна държава? Отговорът на този въпрос е съвършено прост. В този случай тези S либертона са притежание на една единствена личност - върховният диктатор. Сега вече държавата не е пресечена, а истинска островърха пирамида и нейният връх е този диктатор - по същество абсолютен властелин. Колкото по-мощна е тази държава, толкова по-голямо е количеството либертони, с които разполага диктаторът. Неговите поданици са напълно лишени от либертони. Те са чистокръвни роби. Защото роб по дефиниция е всеки човек, който е лишен от либертони. Какво ще се случи, ако тоталитарната държава N е мощна ядрена сила, а диктаторът внезапно изпадне в състояние на делириум тременс или старческа деменция. Да си представим, че този диктатор е в края на жизнения си път и реши да освети своя финал с обилна ядрена заря. Колко би струвала подобна заря на човешкия род? Надявам се да си отговорите самостоятелно на този въпрос, като попътно осъзнаете, защо е толкова опасно да се дава път на диктатурата. Каква либертонна хиперинфлация би могла да настъпи внезапно тогава. Много по-опасна от всяка финансова хиперинфлация!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за прекрасните коментари и за подкрепата!
-
Часовникът винаги отмерва ОТ - ДО, стрелките се въртят от всемира!
-
Всеки разбира демокрацията по свой начин! Колкото държави - толкова демокрации! И всяка претендира, че тя е истинската демокрация! Демокрация в съвременния свят няма! Навсякъде управляват или един диктатор или малка част от обществото.
-
Поздравления, Младене! С много малко думи си успял да направиш ясна, математически точна и изчерпателна дефиниция на понятието "диктатор"! Заглавието, само по себе си е философски разказ с ясно послание за всички, които си падат по диктатори без да си дават сметка какво точно означава това!
-
Демокрация е имало само веднъж в историята. В древна Атина - всеки гражданин имал право на глас. Жените и децата - не, разбира се. Робите - десетки хиляди - говорещи оръдия на труда.
И тези хора с равен глас осъждат Сократ на смърт, защото говори едни, дето демократът не разбира. Затова - смърт, мнозинството решава.
Това мнозинство, което е вярвало в плоската Земя, а днес вярва на медиите, политиканите, кацането на Луната, добротата на западняците да форматират всички неправилно мислещи и живеещи по модела на демокрацията, както я разбират. С подкрепата на оръжие, насилие и самочувствието на избраници Божии...
А, да - демократ е този, който пръв се обяви за демократ.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
