Челен опит
ЧЕЛЕН ОПИТ
Едно време му викаха „прилагане на челен опит”, а сега е „проучване и усвояване на добри практики”. То, че е все едно, все е, ама не всеки го може. Поне до този извод стигнах аз, а пък ако вий мислите различно, сигурно по инакви ви са практиките. Ама по-напред, чуйте ми ги сега аргументите!
Тъкмо съм са нагазурчил да измъкна проспекта на „МЕТРО” от пощенската кутия на комшията и бързам да ма не засече някой, и чувам от другата страна, сиреч пред входа, следната свалка между пъпчивият дългуч от втория етаж и непозната за мен тийнейджърка:
- Хайде ма, тъкмо нашите заминаха на вилата, що не се качиш сега?
- Ъ-ъ-ъ?!
- Добре де, кво толкова?
- У-ф-ф-ф, мама ще разбере!
- Как тъй, ще разбере?
- Познава ме, щото после съм била зачервена и ми искряли очите!
- Хайде ма-а-а!
- Добре, ама на никого няма да казваш!
- Няма!
Едвам сварих да скрия „метрото” в пазвата и ония двамата профучаха нагоре по стълбите.
„Бре-е-е, толкоз лесно ли било”, веднага ми прищрака и нали едно време бях спец по прилагането на челен опит, още на другият ден реших да се пробвам с оная засуканата, от другия вход!
- Здрасти-и-и! Кво става – наперено седнах на пейката до нея и със задоволство отчетох, че оная премести торбичката с покупките от другата страна.
- Ами, какво да става – промънка изгората ми.
- Що не дойдеш да са качим горе – вкарах аз челният опит и по погледа й познах, че съм на прав път, щото зърнах някакви искри в очите й.
- Ъ – рече и тя.
- Горе няма никой, щото сина е в София, а котката е у комшийката – продължих, съгласно добрата практика аз.
Последва нещо като второ „Ъ”, ама не съм сигурен, тъй като, въпреки че си беше ден, ми се провидяха звезди, луни и планети.
Ама и тя, бива ли така направо „бам” с торбата по главата, след като знае, че вътре има само зрял кромид лук и картофи?!
© Лордли Милордов All rights reserved.
