Глава Първа

Марон става Черна Роза и се запознава с Чияки, който е Бяла роза

Преди няколко години имаше едно момиче и едно момче, които бяха пазители на Розите. Ето и тяхната история.

Момичето се казваше Марон. Тя беше на шестнайсет години. Живееше в учебната база ,,Еделвайс”. Марон живееше там, защото искаше да бъде далече от родителите си. Марон беше зодия риби. Тя беше родена на деветнайсети март. Марон беше много добро момиче, но го криеше от всички. Защото, когато беше на четиринайсет години едно момче я беше наранило ужасно. От него ден нататък тя си обеща да не се влюбва повече и да спре да танцува.

Момчето се казваше Чияки. Той беше също на седемнайсет години. Той живееше също в учебната база ,,Еделвайс”. Чияки беше зодия лъв. Чияки беше роден на шестнайсети август.  Чияки учеше в учебната база вече пет години.

Един ден в учебната база се появи ново момиче. Чияки като я видя веднага отиде при Даниела. Даниела беше първата клюкарка на цялото училище и знаеше всичко за всички. Чияки я попита:

- Дани, знаеш ли, коя новата? И откъде е?

- Не знам, Чияки. Но скоро ще разбера. - каза Даниела.

След като директорката извика всички ученици от девети клас, за да им представи  новата ученичка. Директорката каза:

- Ученици това е новата ви съученичка, Марон.

- Здрасти, Марон. - казаха всички в един глас.

Вече имаха няколко дена, от както Марон започна да учи в учебната база. Един ден на Марон и донесоха  компютъра. И веднага Даниела като го видя и каза:

- Супер татко ми е купил компютър и ми го изпратил. И интернет са му прекара ли вече. Супер.

- Не те съветвам да го буташ и с пръст. - каза Марон. - Компютърът е мой. Току-що ми го донесоха. Така че изчезни от там.

- Откъде да знам, че не ме лъжеш, Марон?

- Ето откъде.- и Марон показа една бележка, която доказва, че компютъра е ней.

- Добре, щом е твой.

Като всяка учебна база и тази си имаше специален танцов отбор. Момичетата и момчетата танцуваха страхотно, но с оборудването бях доста зле. Докато не се появи Марон. С нейния компютър нещата се оправиха.

Един ден Марон излезе да се поразходи, за да опознае района. И се натъкна на една пещера. В тази пещера имаше една черна роза. Марон не можа да задържи любопитството си и я взе в ръце. Щом я взе в ръцете си тя се вдигна във въздуха и се преобрази в Черната Роза една от пазителките на Розите. От този ден тя започна да защитава розите, но не знаеше, че не е единствената. Нейния противник беше Бяла Роза. Но те бяха противници само в началото. Бяла Роза беше Чияки.

Един следобед Марон закъсняваше за час и се наложи да мине по пряк пък. По този пряк път се натъкна на Чияки. Тя се  блъсна в него. Той също закъсняваше за час. Чияки каза:

- Внимавай, къде ходих.

- Извинявай, не те видях. - каза Марон.

- О, нима?

- Да.

- Не ти вярвам.

- Че кой те е карал да ми вярваш?

- Я не ми дръж такъв тон, кукло.

- Първо ще си говоря както си искам и второ не съм ти кукла. Името ми е Марон. Ясно.

- Ти си новата тук, нали?

- Да.

- Сори, повечето момичета се блъскат в мен нарочно. Ще ми приемеш ли извинението

- Не. Чао закъснявам за час.

- Но... - и Марон си замина. Тя стигна до стаята и почука на вратата. Учителката каза:

- Влез.

- Извинете за безпокойството. Може ли да остана в часа?

- Разбира се Марон, но това да ти е за последно. Разбра ли?

- Да, госпожо.

След часовете Марон побърза да отиде в нейната стая и да подготви песните, по който тренираше танцовата. Тя не знаеше, че Даниела е поканила Чияки да гледа как репетират. Чияки като видя Марон веднага се залепи за нея. Той каза:

- Здрасти, пак.

- Какво търсиш тук, по дяволите.

- Даниела ме покани да гледам репетицията.

- О, добре седни там и кротувай.

- Добре, но не може ли да седна до теб?

- Не.

- Чияки радвам се, че дойде.-каза Даниела.

- Няма защо, Дани.

- Седни, където поискаш.

- Значи може да седна до нея.

- Да.

- Дани...

- Сори, но...

- Да, добре. Ясно ми стана. Дани започвате.

И така Чияки не изпускаше от погледа си Марон. Но странното беше, че тя дори не забелязваше, че той е до нея. Накрая Чияки каза:

- Ще ми обърнеш ли малко внимание?

- Моля. Сори, но дори не забелязах, че си тук.

- Виж, извинявай за днес.

- Няма нищо. Госпожо, може ли да изляза за малко?

- Да, Марон.

И Марон излезе, защото и беше малко зле. А и защото осъзнаваше, че пак се държи мило като преди. Тя не искаше да разбере никой за това, което и се е случило преди две години.