Глава пета

Марон има изпит по танци

Денят на изпита на Марон. Всички ù стискаха палци да успее да го вземе. Но тя се безпокоеше, защото не беше танцувала този танц от доста дълго време, а и ръката ù беше навехната. Точно един час преди изпита се появи една стара приятелка на Марон. Тя каза:

-    Така, като гледам, още не си изгубила формата, Марон.

-    Господи, Дженифър. Какво правиш тук? – каза Марон.

-     Ами дойдохме на подкрепление.

-     Вие?

-    Да, аз, Ерик и Виктор.

-  Какво, Ерик е тук?

-    Да, Марон, тук съм. – и Марон като го видя, веднага се затича към Ерик и го прегърна пред очите на Чияки. Тя не знаеше, че е там. Чияки така изревнува, че още малко щеше да му се види пушек от ушите. Той попита:

-    Кои са тези? И откъде се взеха?

- О, това са мои стари приятел. Чияки, запознай се с Ерик, Виктор и Дженифър. Приятели, запознайте се с моя съученик Чияки.

-  Здрасти. – казаха тримата в един глас.- Марон, коя е песента, която ще танцуваш?

-    Нашата стара песен. С нея сложих начало на танцовата ми кариера и края ú. Сега пак ще сложа началото с тази песен.

Чияки като чу това, се сети, че ръката на Марон е навехната.

Дойде времето за изпита. Марон и останалите започнаха. Но при първото изправяне на Марон на ръце, тя падна. И не стана веднага. Чияки се притесни много и започна да се обвинява, защото ако беше помогна на Марон по-рано, тя нямаше да пострада. Марон се изправи и каза на съдиите:

-    Може ли да започнем отначало?

-    Да.

-   Марон, добре ли си? – попита Ерик.

-     Да, добре съм.

И те продължиха да танцуват, този пък Марон беше много по-уверена в себе си. И танцуваше така, както никога до сега. Самите и движения изглеждаха все едно вятърът танцуваше. Тя през цялото време си повтаряше своя девиз. Който беше: ,,Бърза като вятъра, ловка като водата, с огнен дух като огъня, силна като земята.” И така тя се справи блестящо и си взе изпита. Изведнъж Даниела каза:

- Не беше зле. Но според мен не заслужава да вземеш изпита.

-      Защо? – каза Марон.

-  Защото не те бива толкова, колкото мен. – и Даниела понечи да я удари, но Марон реагира прекалено бързо.

-    Вечерта Марон беше на верандата и Чияки отиде при нея. И каза:

-    Добре ли си, Марон?

-     Да. Какво да ми има?

-   Не знам? – и Марон отиде да си легне, но Чияки я хвана точно за навехната ръка и я заболя много. След това я прегърна и каза – Танцуваше страхотно.

-     Чияки, какво ти става? – но той не и отговори. Той просто взе ръката и я превърза, за да може да оздравее. И наум си каза: ,,Съжалявам.”