Черната птица
Двете птици кълвяха в тревата, когато долетя и кацна третата.
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше стара и болна, но аз в нищо не ù помагах. Когато легна на легло, ме помоли за водица. Не я чух. Не исках да я чувам... Угасна самотна. Тогава в стаята влезе лъч. Превърна се в жена, която каза:
- Ти, момиче, нямаш сърце. Не си родена за света на хората. Ще бъдеш птица. Черна птица с черно сърце. Дано в света на птиците да намериш приятели и станеш добра. -
каза и изчезна. А аз, аз се превърнах в птица. В черна птица се превърнах. Не само перата, краката, но и клюнът ми е черен. И се озъртам наляво и дясно, когато се храня. И когато летя, пак се озъртам.
- Тъжна история. И защо трябва да го правиш? Защо се озърташ? Търсиш нещо ли, какво?
- Търся. Да, търся. Търся тази жена, майка си търся, търся приятели... търся себе си. Ще ми помогнете ли?
Двете птици се спогледаха.
- Ще се опитаме. Може пък да успеем, нали? Лети с нас - казаха и литнаха.
След тях полетя и третата. Сигурно ще ги догони. Дано да е намерила вече приятели. Дано с тях стане добра... Дано.
© Харита Колева All rights reserved.
