Боби е на четири годинки. Майка й я довежда в работата. И понеже само аз й давам да ми пипа по бюрото, тя непрекъснато ходи по мен и повтаря:
- Светланалажова, Светланалажова, а как ти е второто име?
Майка й й казва, че съм украинка. Боби се замисля и ми казва:
- Щом е така, попей ми малко на френски.
През обедната почивка я водя на обяд. Качваме се на четвъртия етаж, където е кафенето и кабинета на директорката. Боби е много шумна. Аз я моля да говори по-тихо, за да не пречим на директорката.
- Защо по-тихо, тя спи ли?
Как да знам като нали все влизаме при нея само, когато ни повика. Нищо чудно да спи.
Симонка е на четири и половина годинки. Питам я какво иска за вечеря.
- Яйца с очи.
Започвам да се смея.
- Добре де, обърках се, яйца без очи, какво толкова смешно?
Връща се от зоопарка и сяда да обядва. ...