Честит празник, деца
Боби е на четири годинки. Майка й я довежда в работата. И понеже само аз й давам да ми пипа по бюрото, тя непрекъснато ходи по мен и повтаря:
- Светланалажова, Светланалажова, а как ти е второто име?
Майка й й казва, че съм украинка. Боби се замисля и ми казва:
- Щом е така, попей ми малко на френски.
През обедната почивка я водя на обяд. Качваме се на четвъртия етаж, където е кафенето и кабинета на директорката. Боби е много шумна. Аз я моля да говори по-тихо, за да не пречим на директорката.
- Защо по-тихо, тя спи ли?
Как да знам като нали все влизаме при нея само, когато ни повика. Нищо чудно да спи.
Симонка е на четири и половина годинки. Питам я какво иска за вечеря.
- Яйца с очи.
Започвам да се смея.
- Добре де, обърках се, яйца без очи, какво толкова смешно?
Връща се от зоопарка и сяда да обядва.
- Аз не обичам сърни.
- Защо, те са толкова красиви и сладки?
- Защото не обичам ориз.
- Искаш да кажеш, че не обичаш сарми.
- Точно така, не ме ли разбра, каква си само?
Със Симона гледаме анимационния филм «Цирк». Питам я дали са я водили на цирк, а тя ми отговаря:
- През целия си живот не съм била нито веднъж на цирк, представяш ли си?
- Какво говориш? Още утре ще те заведа, обещавам ти.
- Благодаря ти!
Колко е хубаво да си дете. Безгрижното детство... колко отдавна беше... Мама дали ми е купила подарък? Ще й звънна още сега.
Честит празник на всички деца! Да сте ни живи и здрави!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
А лафчетата са шедьоври!
