Беше омайно утро и летните слънчеви лъчи нежно галеха завесите на прозорците. Небето бе кристално чисто и необикновено синьо. Слънцето се къпеше в морето, а то блестеше. Лек прохладен ветрец полюшваше клоните на заспалите дървета. Тук-там се виждаха капчици утринна роса. Птичките напускаха нощните си убежища, за да се заемат с всекидневните си задължения. Най-ранобуден се оказа славеят - птицата с най-прекрасния глас сред горските обитатели. Запееше ли, всичко живо замръзваше на място, за да се наслади на песента му. А тази сутрин тя бе най-хубавата от всички до сега. Беше и същия този ден, в който природата, както никога през цялата година, се изпълваше с живот. Но бе и денят, в който много момичета от околностите ставаха отрано, за да се приготвят зя важното събитие довечера. Преди седем дни всички те бяха получили официални покани, изписани със златно мастило, завързани с копринена панделка и подпечатани с кралския печат. Поводът за това неочаквано празненство бе завръщането на видн ...