Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка
-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от гледната точка – интереса. Добър е този, с който интересите ни съвпадат. Лош е този, който нямаме интерес да го има. Но това не е всичко. Приемаме белия цвят за добър, а черния - за лош. Но, освен белият и черният цвят, в природата има още много цветове. Така е и с хората. Те нямат само добри или само лоши страни. Има добри по душа, но нечестни по природа, или завистливи и злобни, но много честни хора. Тогава, как да характеризираме някой герой: “... той беше скромен, тих и мързелив, честен и много зъл“ или “... тя бе трудолюбива, усмихната и ужасно зла жена“. Всички герои в книгите са идеализирани. Бих казал деформирани . Не идеализацията се нарича ИСТИНА. Представете си приказките в неидеализиран вид.
„Лошият” Змей изяжда „добрия” юнак (който се напива и бие жена си) , отвлича жена му и си живеят двамата весело и щастливо, докато смъртта ги раздели. Вълкът пада в казана на трите прасенца, те го изяждат. Пепеляшка - в прекрасна рокля - танцува с принца, който понечва да я целуне, но… несходство в характерите. Той хваща сестрата. Тя пък се оказва бременна от кочияша на тиквата. Ето ти мексикански сериал. Червената шапчица отива при любимата си баба и… я хваща.. в кревата с ловеца.
Ето и една неидеализирана приказка:
Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка
(приказка в неидеализиран вид)
Баба Яга бавно вървеше по пътечката около къщичката на кокоши крака. Поливаше с лейка насажденията си от татул, коприва и отровни гъби. Една буца бе заседнала в гърлото на старата жена. Една мория я мореше непрекъснато. Тя остави лейката и погледна тъжно към вълшебната си метла, подпряна грижливо на стената под стряхата.
- Ще те възседна ли отново, миличка – промълви тъжно Баба Яга, а една огромна сълза се стече по кривия й нос и се спря на голямата брадавица в края му.
Горката жена. Вече трета седмица страдаше от възпалени хемороиди и не можеше да възседне метлата. Три седмици нямаше мира и не я свърташе на едно място. Беше изпратила хабер по бялата Сова на Кошчей Безсмъртния за лек.Той веднага й отговори, че лекарството пристига, но не уточни кога. Тя можеше да се обади на духа Джини -арабина, да й го донесе, но, както казват: „ Едно зло никога не идва само”. Джини беше ял някакъв забравен в хладилната камера МакДоналдс. Духът от бутилката хванал разстройство и… направил вътре мазало… и тапата била плътно набита… просто… имай фантазия. Двете злини се бяха събрали на едно място в къщичката на Баба Яга. Джини – арабина лежеше на кревата, с отчаян и обездимен организъм и пиеше горчивите запичащи отвари на бабичката.
- Как си, приятелю? – отвори вратата баба Яга.
- Изтекох... – отвърна немощно духът.
Старицата положи костеливата си ръка на челото му.
Изведнъж отвън се дочу тропот, сякаш скали падаха от планината.
- Яго, Яго мари! – разнесе се мъжки глас, силен като гръмотевична буря.
Млад юнак бе възседнал черен жребец с бяла звезда на челото. Жребецът цвилеше и ровеше ядно земята с копито.
- Марко, ти ли си, сине? - скочи старата жена.
- Бабо Яго, Кошчей ти праща много поздрави и едно шише вълшебно биле. Зехтин от вълшебни маслини с жълт кантарион и други подправки. За теб и за Духа. И той бил зле. Ще ви мине отведнъж. Такава е заръката. Режи салатата, давай три чашки и да пием по една люта ракия – скоросмъртница.
Крали Марко бръкна в пазвата си и извади едно павурче люта ракия, двойно препечена. Наля в чашките и зачака салатата.
Баба Яга я донесе и с майсторско движение на джебчийка циганка, грабна шишето с вълшебното биле и закуцука по пътечката, водеща зад къщичката.
- Яла тук ма, старо! - изрева Марко. Къде замъкна зехтина? Я го налей на салатката.
- Ми аз, да ида да се подмажа, баби... - виновно погледна баба Яга.
- Какво ще мажеш, ма ? Прочете ли „Начин на приложение”?
- Забравих си очилата, баби.
- Пише „Да се приеме вътрешно с концентриран…
- ... концентрирана сярна киселина ? - добави баба Яга.
- Ти бомба ли ще правиш, ма ? Терорист ще ставаш? С концентриран алкохол… с ракия. Идвай тук и сядай на масата.
Бабата докуцука до масата, поля със зехтина салатата и застана като на пост.
- Сядай, де – подкани я Марко.
- Не искам!
- Ох, извинявай. Ама, че съм недосетлив – подсмихна се юнакът. Пийте и всичко ще ви мине. Джини, Яго, наздраве!
Баба Яга бързо боцна от салатата, направи една глътка и… седна. Нищо не я заболя. Погледна Джини. Той весело облизваше чашката, сякаш никога нищо не му е било.
- Марко, налей по още едно да затвърдим – напомни Духът.
- Налей, налей – като ехо повтори баба Яга.
Пийнаха по още едно.
- Бог да благослови Кошчей Безсмъртния и теб баби, дето ни сторихте това добро – просълзено продума старата жена.
- Бог да благослови Америка! - гордо рече юнака. Аз и Кошчея Безсмерного сме ситизени ъф дъ Юнаитед Стейтс ъф Америка, бабо. Преди пет години - грийн карти и от два месеца, граждани на Америка. Ние, американците, сме призвани да ви спасим. Да пръснем семената на демокрацията и правата на човека по света. Правото на свободно слово и печат. Никой не трябва да бъде преследван за идеите си.
- Тия работи навремето комунистите ги разправяха. Стара съм и не чух. От кого ще ни спасявате? От хемороидите и диарията ли, баби?
- Тая пък, нищо не разбра.
Марко въздъхна гневно, изправи се, сложи ръка на сърцето си и запя на развален английски химна на Америка. Нищо, че беше роден в Прилеп. Първо беше „горд Българин”, после „горд Македонец” и - накрая „горд Американец”. Важното е да си „горд ”. И той се гордееше. Беше Денят на Америка. По радиото излъчваха тревожни новини от сраженията в Ирак. Един иракски „терорист” се опитал, със самоубийствен акт, да взриви базата на американските „патриоти” в Ирак. Така и не се разбра, кои бяха „терористите” и кои - „патриотите”. Някъде далеч от родината някой умираше, заради някой, който си седи в родината и става все по-богат. Крали Марко изслуша новината, изправи се, стисна юмруци, погледна гневно небето и ги вдигна нагоре.
- Боже,… защо си толкова несправедлив? Защо си заровил американския петрол под иракските пясъци, Боже?
Беше 4 юли 2009 година.
Послепис
Два месеца след написването на творбата си „Четвърти юли”, самозваният писател хуморист Marco 777 бе издирен и арестуван от федералното бюро за разследване. Федералният съд му предяви следните обвинения:
- расизъм;
- подстрекаване към етническа нетърпимост;
- антисемитизъм;
- антихомосексуализъм и непризнаване на еднополовата любов;
- пушене на кубински пури (стока от ембаргова страна);
- общи престъпления срещу демокрацията и свободата.
Американският му паспорт бе отнет и заменен с жълта книжка.
Добър е този, с който интересите ни съвпадат.
Лош е този, който нямаме интерес да го има.
… из "Законът на Джунглата"
© Марко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се че те прочетох. Чете се леко, кара те да се замислиш и има неподправен хумор. Поздрави!
-
Еми, да си чула някой да каже лошо за Големия Брат ?
-
Стига писахте за тая Америка, бе, хаймани! Америка си е Америка, а тука сме Източна Европа и темите просто се случват и чакат да бъдат разказани! Иначе поздрав най-сърдечен и 6 за чувството за хумор (малко анимационно)!
Ама нали знаеш: За Големия Брат или добро... или нищо.
Аз предпочитам - нищо!!! -
увлекателно разказваш
-
Пловдив значи?! А сега реклами!!! - казал Марко и отишъл да изпълнява желания!!!!!!!!!!!!!
-
Светле, после Принцът казал на красивата Пепеляшка:
- Ще ти изпълня три желания.
- Аз имам едно желание ... но... три пъти - погледнала срамежливо девойката.
- Много си малка, мила - усмихнал се Принцът.
- Малка съм , ама съм от Пловдив, майна - гордо отвърнала красавицата. -
Имало едно време една Червена шапчица. Тя тръгнала през гората при баба си да й занесе храна, защото на баба й не й стигала пенсията. Изведнъж срещу нея изскочил един вълк, ей то-о-олкова голям и проговорил с човешки глас: „Снежанке, ей сега ще те изям, защото съм безработен и гладен!” Обаче в това време дошъл добрият ловец, убил вълка и му разпорил корема. А от там изскочили седемте козлета. Тогава дошъл принцът и казал на Пепеляшка, че ще се ожени за нея. Но тя хукнала да бяга, защото било вече тъмно, а си нямала бодигард да я пази. Обаче по пътя си изпуснала пантофката. Хензел и Гретел я намерили и я изяли, щото била захарна. И тогава вече дошла Баба Яга, подала една червена ябълка на Снежанка, ама не с витамини, а отровна и казала на принца: „Огледалце, огледалце...
Тази приказка я написах аз. Тя се казва Червената шапчица по време на икономическа криза, веднага след изборите. Имаме нещо общо с теб така ми се струва. А Шарл Перо ми е взел от заглавието само началото и айде...негова била приказката. Няма справедливост, ех... -
Поздравявам те за страхотното чувство за хумор!
-
Валке,не съм предполагал, че сме толкова много с жълтите книжки.Но, ти си за жълтата фанелка с последния си стих "Усещане".Изправи ме на нокти!
Илияна,нека ти го върна за тъжната усмивка. А ти, колко тъжни усмивки предизвикваш? Чакам с нетърпение новия разказ, със сините букви. -
Тъжна усмивка предизвика у мен прочетеното. Иносказателно казваш режещи истини. Чудесен стил! Поздрави!
-
А аз се чудех защо ни съвпадат интересите...и двамата сме с еднакъв цвят на книжките.
Юхуууууу, да живее дружбата между България и Америка!!!!!!!
Посмях се от сърце рано, рано! -
Лунна Светлина, аз съм щастлив, че вас ви има.Радвам се, че мога да се наслаждавам на произведенията ви. Много сте ми готини!
Дени, престани да се правиш на зла и буйна.Нали в последната си творба обеща да си " Кротка".... Грешка.В предната. За последнота... нямам думи. Красота и огън.
Светлана, ще намерим всичко , което си оставила.Нека само кучето на Петя да преодолее уплахата и да се включи в издирването.Благодаря ти предварително.
Кремена, благодаря за усмивките.Невероятни са !
Миа, и ти ,като Светлана Лажова , все едно от портмонето ги вадиш тия оценки. Давай по щедро.Аз ако бях, само двадесетици щях да ти пиша.Ти ги заслужаваш.
Дениса няма участие този път. Предния път имахме дебат за един коментар и като акт на помирение, написахме един разказ заедно.Тя не искаше да пиша името и като автор, но аз настоях.Дени ми каза ,че и е за последно и си остава в поезията.Там тя си е много добра.Признал съм я.Повече няма да я хваля. че ще вземе да " яхне метлата" , ще стане лошо и после пак трябва да се помиряваме.
Благодаря ви, приятели ! Чакам новите ви произведения.
-
Mia, Док, ръцете ми са жестоко набодени от 223 рози, които някой е изпратил в пощата ми.
Заета съм с издирването му... и предвид, че не мога и да яхна метлата за тази цел, това май ще се окаже "кауза пердута" ! -
Важното е да си горд... но първо прочети "Начин на приложение"!
Усмивки, Марко! -
Благодаря ти, Марко, на теб и на семейството ти съм оставила нещо... я да видим дали ще го откриеш?Поздрави сърдечни!
-
Крали Марко, голям си, бе братко.
И ти е комфортно сигурно на коня?!
А питаш ли ни нас- на метлите, лесно ли ни е ? -
Весислава, радвам се ,че ме посети, сладкодумке.
Веске, така ще направя.Лошото е , че девиза на края е " издигнат в ранг на държавна политика "(казано по вестникарски) от страна доминираща над другите.Не е честно, но на кого му пука.Повечето американци са с промити мозъци - като моя герой.Останалия свят гледа и ако има интерес мълчи - пак по този закон.Демокрацията е само на хартия.Прах в очите на обикновения човек.
Надежда, благодаря за посещението.
Светлана, не спирай. Моля те! Чакам новите ти произведения. -
Марко,признах те! не знам зелена карта имаш ли, но си американец по дух. Веднага се хвана за нулите на кинтите...
-
Здравей, Марко, сърдечни поздрави на Разказвача и на приказните герои. Аз,читателят моята работа си я свърших-четох, смях се, понатъжих се и си помислих. Жив да си! Дали е джунгла, пустиня, поле, планина или море- сърце да Е в сърцатото...Спирам! 6
-
"Законът на Джунглата"
Поздрав! -
Наздраве, приятелю! Поздрави за творбата ти.
-
Да пием,Грег. Да се насладим на всяка свободна минута.Демокрацията е капан за наивници.
Емо,не се притеснявай.Ще му намерим цаката на големия брат - ще напием сестра му.
Мария, и аз харесвам идеализацията, майна.За съжаление идеализацията е ,като идеалната съпруга.Съществува само в приказките.
ВаньоМ, чест е за мен, че си тук , капитане.
Петя, ще викнем Баба Яга, да му лее куршум на кучето- против уплах.
Нели, много нули си наредила след тройката, душа. Прочети " Риболовци", за да видиш моето финансово състояние. -
Допълнение към обвинителният акт на марко777
- уронване престижа и авторитета на публични личности като Мисис Яга
- оказване помощ на "летящи духове" от арабски произход
- подстрекаване мъм употреба на алкохол на непълнолетни...
- грубо и авторитарно посегателство на имиджа в приказния свят
- македонска пропаганда и агитация
-сриване рекламната кампания, продажбите и производството на заводите форд за производство на метли( били нездравословни и предизвиквали хемороиди). В резултат на това хиляди гневни работници- настоящи безработни издирват лицето марко 777.Обявена е награда за залавянето му.
- според регистъра на сдружените световни фармацефти, лице което няма диплома от Медицинския университет на Факултет фармация няма право да разпространява лекарствени препарати както и да ги предлага на трети лица...Налага му се глоба в размер на 30000$!!!
Лицето има право да си намери адвокат в рамките на 24 часа. Лицето може да се позове на 5тата поправка и да запази мълчание.. -
Така ме разсмя, че си стреснах кучето, а то започна да лае!
И... наздраве! -
Супер си, Марки4! Как ти се нарежда само! Една от мислите, дето идва след малко е: Ку не щеш маясъл и диария, зае.и вяра в политиките !
-
Марко, ето затова много хора предпочитат идеалзацията пред истината. За съжаление... Поздрави!
-
Здравей и поздрави за смелостта ти!
Отделно пишеш добре и имаш идеи - с две думи:
Имаш собствен стил.
.................................................
ФБР са гола вода. Те са те арестували, защото са разбрали от МОСАД къде да те намерят.
А сега да те видя как ще продължаваш да ринеш
срещу новия ни $голям брат$.
...................................
-
Марко, брат гласувам с две ръце за това ,което си написал. Демокрацията стана доминация, но на кой му пука освен на малките и забравени от бога държави. Демокрацията, според това което съм учил е да даваш право на другия да е несъгласен с твоето мнение. Е, тук вече няма такова нещо. Това е Империализъм в чист вид, но майната му. Да пием по едно, че живота си тече. Наздраве от мен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
