ЧИКО ЧИКОВ  ВЧЕРА

       (Или новите приключения на маймуната Чико)

Боже,  каква зима. Сняг до коленете. Улиците хлъзгави като пързалки. Край тротоарите преспи черен сняг. Хората се пързалят като Соня Хени, но за разлика от нея падат и си трошат крака, ръце, глави и хоп в Пирогов. Доктори няма, сестрите са много кът, няма гипс, а бинтът отсъства въобще от номенклатурата на болницата.

        Разпуснаха Парламента. Пак съм безработен. Изгониха ме и от квартирата. Лоши хора бе, милост нямат. И в пожарната няма работа, а Кремиковци е в фалит. Комините не бълват нито пушек, нито друго. Няма нищо за чистене. Тази сутрин бях в социалната служба, за помощи на безработни. Имаше много познати. Главни бивши депутати. Горките хора! Там беше и Емелчето, лафеха си с Емето, и чакаха да влезат при служителката, която раздава помощите.

    Не мога да чакам, отивам да пия едно кафе в „Нерон”, там ходят много колеги. Понякога и работа си намират.

        Събота вечер. Ресторант Роял Плаза е пълен, както всяка събота. На ВИП масата босовете са на трета бутилка Чивас. До Главния е седнал Чико маймуната. Шест реда ланци украсяват дебелия му врат. На малкия му пръст блести бледо син диамант. Безупречният му костюм Версаче събужда завистта даже на Главния. Чико се появи в ъндерграунда през зимата. С маймунския си усет много бързо се ориентира в обстановката. Оглави компанията на Тарамански, обхвана международните застраховки и африканските доставки на картела и стана водещата фигура в региона. Плътно до него се движеше приятелят му Тарзан и неговата красива самка. Напоследък бяха неразделни, денем и нощем. Говореше се, че живеят в тройка. Какво ли не приказваха хората. Чико не приличаше на човек, който може да дели нещо с някого. Беше много ловък и неочакван  в бизнес отношенията. Винаги играеше ва банк, правеше се на наивен и лекичко изпързалваше и най-печените, като им подлагаше бананова кора. Бяха се опитали да го «посъветват», но за Пирогов потеглиха «съветниците», а Чико и къмпани продължаваха да си пият питието, все едно, че бяха на  надпяване по пиринските фестивали.

        Към тях се бяха  присламчили Лалкините. Особено големият, който не даваше дума да се продума против новия му приятел. Няколко новоизгряващи чалгаджийки се опитаха да свалят Маймуната, но останаха с пръст в уста, и след няколко отчаяни опита се прехвърлиха на по-лесни обекти. Старата чанта  Залена реши, че тия аджемийки нямат необходимата класа за  такъв бос и се хвърли в състезанието. Но още след първата атака ù беше показан червен картон. Никога повече не се появи в антуража на Чико.

        Чико Маймуната се беше появил неочаквано и от неизвестно къде. Говореше се, че бил бивш депутат. Други се кълняха, че бил бивша барета, а трети се кълнеха, че в детството си бил маймуна, от стадото на Тарзан. Естествено, за Тарзан бяха чували само от дядовците и бабите си, и то в изпълнение на Джони Вайсмюлер, една филмова звезда на холивудския Метро Голдуин Майер. Всичко това бяха празни приказки, но те създаваха особен ореол около личността на новия Бос.

        Митко Ситния беше прехвърлил китайското карго на Чико и продаваше семки на стадиона, по време на мачовете от Б група.

        Пешо Свищовеца се бори за алкохолния внос от Канада, даже поръча Чико на земунските килъри, но без успех. Сърбите едвам отърваха кожите, като скоропостижно напуснаха страната с хеликоптера на бай Тошо Крокодила. Три дена след това на Витоша го намериха удушен с  лиани от африканската джунгла. Полицията беше съвсем объркана от такова убийство, необичайно за нашите географски ширини. Главния беше умен, той отлично разбираше, че по-добре е да бъде приятел с такъв човек, отколкото негов враг.

 И сега седяха в луксозния ресторант и изпразваха бутилка след бутилка от 25 годишното марково уиски по 1550 долара бутилката, без ДДС.

Тази вечер всички бяха в настроение. Току-що бяха приключили  една много сложна и доходоносна операция с ганайците. Лично Чико и Тарзан бяха отишли на място, да подсигуряват доставката на футболните топки, неизползвани на световното, поради отпадането на супер силите от Европа- Франция, Англия, Италия,  Бундес тима и българските лъвове на Мъри.

        Чико погледна часовника си, от масивно 22 каратово злато, обсипано с изкусно шлифовани брилянти от фабрика «Стинд» Военна рампа, подарък от Главния, за рождения му ден.

Чико си наля от портокаловия сок, погледна към Тарзан и се усмихна. От безработен депутат, само за няколко месеца беше станал най-големия Бос в подземния свят,  не само в София, но и в цялата страна.

Возеше се в  «Бугати» за милион и половина евра, живееше в нещо като катедрала,  в квартал

«Аристократ». Когато случайно го срещнеха, питбулите в Драгалевци, Бояна и Симеоново, лягаха в краката му като котенца. А вратове, мутри и други маймуняци му имаха уважението, макар че не се движеше с цяла тълпа бодигардове. Миналата седмица беше поканил колегите си на «Лебедово езеро», всички бяха дошли на срещата със супер скъпи такъми за риболов. А когато им каза, че отиват на "Сватбата на Фигаро", всеки носеше подарък - прахосмукачки, кафемашини, хладилници, ел. печки, сокоизтисквачки и т.н и т.н.

Най-после Чико беше станал истински човек. Богат, уважаван, ценен, търсен, ухажван. Мадамите го сваляха без задръжки, бяха готови на всичко. Предлагаха му пълна програма. Няколко певици пееха песни за него. Композиторите зарязаха поп музиката и чалгата и специализираха африканските ритми. Всички модни къщи му предлагаха дрехи безплатно. Телевизиите се надпреварваха да го канят на «Реалити шоу»,  срещу огромни пари. Правеха рекламни клипове с негово участие, за колбаси «Меки», за плажни кремове и боя за мустаци.  А помните ли песента «Чико от Порто Рико», дето я пееше Леа Иванова? Тя отново беше  хит.

        Ето две нови мутреси се приближават до ВИП масата. Едната  сяда на дясното му коляно, а другата на лявото. Прегръщат го и целуват, а Чико се смее, вади 2 стотачки, евро, разбира се. Слага им по една  в сутиените  и дава знак на Тарзан да ги разкара.

Като виждат, че мъжагата се готви да става, моментално изчезват по посока на ди джея.

Чико се усмихва и си мисли, че е станал по-страшен и от пантерата Чита.

Навън  вече се развиделява. Хората на Главния дремат прави около вратите на заведението и на съседната маса, готови да скочат при първия знак на шефовете.

        Чико дава знак на своите приятели, време е за тръгване. Всички скачат като пружинирани, пожелават на Чико спокойна нощ и го изпращат до изхода. Колата е вече пред входа. Тарзан сяда на волана, Джейн до него, а на задната седалка Чико със секретарката си от депутатските години.

        Луксозната лимузина плавно потегля по асфалта и бавно потъва в отиващата си нощ. На път за Симеоново, минавайки край зоологическата градина, една малка маймунка маха,  с косматата си лапа, на старите си приятели от африканската джунгла. Чао, Чико, до скив, се провиква тя, но не получава отговор. Чико вече е станал Човек и не разбира езика на маймуните.