Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън - грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. "Всичко е в моя полза"- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той закрачи по улиците на града. Наоколо нямаше жива душа. Времето беше опустошило душите на хората и те останаха по домовете си сами, объркани и отвратени от света. Този хаос в душите им привличаше Душевадецът. Неонова светлина обливаше площада. Една ярка светлина привлече погледа му. Той се насочи към нея. Тя идваше от прозореца на приземния етаж на една от множеството кооперации. Почука на една от вратите. Срещу него русоляв красавец показваше белите си зъби и го покани да влезе. Душевадецът смутолеви нещо като "благодаря" и влезе. Уют цареше наоколо. Мъжът го поведе към широкият хол и покани да седне. Той се настани удобно на фотьойла до ниската маса, върху която бяха поставени цветя. Очите м ...