Когато мълнията порази изсъхналото старо дърво пред входа на пещерата и то избухна в пламъци, Човекът бе обзет от неистов ужас, дълбоко вкорененият в съзнанието му първичен страх от неизвестното му внушаваше суеверно благоговение пред разрушителната сила на майката Природа. Демонстрацията на нейната мощ го накара да се свие в една ниша на няколко стъпки от входа и неподвижно да чака, докато отново стане безопасно да излезе навън.
Когато първоначалният уплах премина, Човекът бе обзет от всепоглъщащо любопитство, което го подтикваше да разбере всичко за новото явление - Огъня! Когато се спусна вечерта и мастилено-сини ивици небе набраздиха червеното зарево на залеза, във въздуха се прокраднаха едва доловими нотки хлад. Угаснаха последните лъчи и мракът покри с кадифената си пелерина земята, само горящото дърво все още излъчваше светлина, озарявайки пространството наоколо и държеше на страна всички опасности. Трептящите пламъци сякаш хипнотизираха Човека, а примамливата топлина, която едв ...