Човекът отсреща
По действителен случай
Телефонът звънна и го събуди.
Коста живееше сам, защото жена му беше починала преди години, а децата му отдавна не се интересуваха от него. Той рядко говореше с някого и това още повече го натъжаваше. Понякога излизаше с познати, но сега беше студено и болните му стави не му позволяваха да се движи. Беше лъчезарен и усмихнат, макар и стар, но възрастта все повече убиваше духа му. Самотата, в която живееше го подтискаше.
Тъкмо беше заспал, когато ясният звън на телефона в стаята го стресна. Коста стана бавно леглото и се запъти към масата, чудейки се кой може да го търси.
- Ало, татко, ти ли си?
Някаква надежда се породи за миг, вяра, че децата му са се сетили за него.
- Кой е? - попита той несигурно.
- Ало - чу се отново гласа в телефона - търся Никола.
Обаждаше се жена с мек и спокоен глас. Коста разбра, че е от далече, защото думите й бяха неясни и трудно ги разбираше.
- Съжалявам, имате грешка.
Той затвори телефона и седна тъжен на стола. Много ...