Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената зеленина, която очите мяркаха наоколо. В далечината мъжделееха синкавите очертания на планината Седона, а някъде далече от това място се стелеше една от най-горещите пустини на Земята – Сонора. От няколко дни мъжът и другарите му идваха до входа на затвора. Вътре така и не ги допускаха; в края на деня ги отправяха обратно. Когато взеха паричната гаранция ги увериха, че няма да се бавят много и ще освободят близките му. Но ето, минаха няколко дни в напразно очакване.
Мъжете се връщаха всяка вечер да преспят в един крайпътен мотел. Отново чакаха. През мрежата се показаха двама охранители. Издадоха някакви заповеди, а после…
Ето! Това е самата Милена, носи детето на ръце. Следва я Борис. Идват ...