10 min reading
Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърлата, а хлябът твърд, та чак се не дъвче. Зарад тоя пусти хляб, цял живот робия…”
Докато се ровеше из купчината вехтории, зърна чеизния ù сандък. Като малък все му забраняваха да го пипа. Нощем, под острия козяк, когато му беше и студено, и гладно, а луната се блещеше като мерикощер (така дядо му „благославяше” рогатия), си измисляше какви ли не чародейни преживявания, свързани с ония „тайни” неща в сандъка. Понякога дори му се прочуваха странни драскания и пресекливо хрускане отвътре, сякаш бяха затворили невиждано чудовище. Като поотрасна, разбра, че звуковете ги издават „пусто-опустели” дървояди, дето са „най-малко с девет пъти по девет живота”, как иначе оцеляваха след всичките бабини хит ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up