Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли  достатъчно ясно нашите мисли, радости и емоции... Как ги приемат половинките ни... Замисляме ли се дали  не сме смешни в техните очи? Дали ни разбират правилно... Дали разбират какво искаме... Нашите чувства и потребности?

Мисля си, че най-великото, най-прекрасното, най-вълшебното и неописуемо чувство е именно любовта... Чувството, за което повечето хора казват, че не съществува... Кой се заблуждава - аз, която смятам, че едно такова невероятно чувство може да съществува, или хората, които могат да сложат думите '' обичам '' и ''само себе си '' в едно изречение... Може би моята заблуда е по-голяма, но признавам, че е значително по-приятна... Може би живея в свят или по-точно град, в който думата любов няма никаква  стойност... Не знам... Толкова ли съм странна... Това, че мога да обичам... Прави ли ме жалка, или различна...