Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и изплашено сърце... само нейната майчица. Само тя беше посветена в нейната болка, в нейната луда, несбъдната любов... Защо ù трябваше да се влюбва в българин... защо се поддаде на чара и думите му... Беше толкова красив! Русата му коса, небрежно метната назад, и тези очи, толкова сини, толкова магнетични... Беше готова да се удави в тях, беше готова на всичко за него. Бяха като контраст - той - висок и рус, тя - с абаносово черна коса и черни маслинени очи. Хората ги гледаха с възхищение. Бяха млади, красиви и влюбени! Обичаха да стоят на плажа вечер, хванати за ръка и загледани в морската шир... Обичаха да говорят за бъдещето, тяхното бъдеще. Но - уви! Бъдеще нямаше! Когато баща му разбра - ...