Вървя в снега – принцеса ледена
с корона от лъчи студени.
Хадес, наши дни
– Са-са-само п-п-пет минути! – игуанодонът пазач беше проснал единайсетметровото си тяло в краката на Персефина и пълзеше отчаяно между оглозганите кости, струпани на купчинки из покоите на венценосната. – Н-н-нямаше ме с-с-само п-п-пет минути, В-в-ваше в-в-височество!
Тъмнокафявите петна по шията и гърба му бяха побледнели. Клюнът му докосваше пода, а опашката се мяташе насам-натам и вдигаше мътни облачета прах.
– Какво заекваш бе, мършо, да не би да са ти изпадали и задните зъби?
Персефина хвърли изпепеляващ поглед към уплашения прислужник, който почти се сля с мръсния тиков паркет.
– О-о-отидох до с-с-стаята за мъчения, В-в-ваше височество! З-з-за пет минути!
– И защо, ако не е тайна? Тоалетната е по коридора вдясно. Да не си се подмокрил от страх? – принцесата на Хадес едва сдържаше яростта си.
– Ба-ба-баскервилските кучета1! – изстреля игуанодонът и сви глава между раменете си.
– Какво е станало с кучетата м ...