May 4, 2021, 4:22 PM  

 CO-вид 63. Разпитът 

  Prose » Novels, Fantasy and fiction, Others
511 0 8
Multi-part work « to contents
14 мин reading

 

  Разговор между Критиците дяволоид и ангел:

       

  – Тая Мирабела пак е забравила портокала!

  – Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.

  – На кое това?

  – На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли?

  – Не съм, но в Свитъка на призраците пише: „А горе и долу и цяло и част / за малко сменят си местата.“ Запреди“ и „след“ нищо не пише.

  – Това е за заблуда! Прах в очите на читателите. За да не се досетят прекалено лесно кое точно ще си смени мястото. Има няколко размени в повествованието, но коя е тази от пророчеството, не трябва да е прекалено ясно.

  – Аз пък тъкмо исках да покажа колко съм досетлив!

  – Ще имаш други възможности да си почешеш егото.

  – Само да не ни хвърли в очите прах от брошките, че не искам да си сменям пола!

  – Това пък откъде ти хрумна!

  – Ами смени разни, размени… Знам ли? Ту някакви Виолетови дами, ту божества с две лица…

  – Тя, идеята за двуполовия бог, е стара като света. Какво си се изнервил толкова? Ако е имало нещо да става, да е станало отдавна.

  – Като гледам, не сме цъфнали и вързали…

  – Сигурно заради двуполовите портокали! Ама ги нагъваш без спирачка, нали? И хич не протестираш! Не те е страх, че може да си смениш пола.

  – Ами то, ако обръщаме внимание на всичко, нищо няма да ядем!

  – Именно! Пък и ти се иска да смениш мястото, нали? Да се изкатериш малко нагоре в полето. За там нямаш скрупули!

  – Колега!

  – Какво колега? Не съм ли прав? Отречи, ако можеш!

  – Не, ти забеляза ли къде сме? В полето на произведението. Горе!!!

  – Въй! Беж, дяволоидче, да бягаме! Ще ни дърпат ушите.

  – Какви са тия „въй“! Пак заговорихме като хайлазите на пазара. Само клатим въздуха с приказки.

  – Бавим Мирабела и читателите. Хи-хи! Това е за контраст, бе! Да се различаваме от високопарния, натруфен стил на Алибей и от деловия изказ на Нефертити. За да не им изземваме функциите. Обаче сега трябва ли да ти напомням какво следва?

  – Само на казвай: „Скачай!“ Ей до тука ми е дошло! Чак ми се плаче, чак ми се вие…

  – Какво, свят ли? И ти като Вергилий.

  – Ами новатор е динозаврусът. Съчинил е стихотворение със заглавие в средата. Как беше?

 

  Така и не разбра, горкият –
  уискито смени с ракия
  и знам, че вече му се вие.

  Свят
  Светът не ще и да го знае…

 

  И така нататък… Не е като вашата Мирабела! Какво новаторско е съчинила тя, а? Героите само обикалят като пощръклели из пустинята на ограниченото ѝ въображение. Едно и също, едно и също…

  – Не е вярно. Мирабела също е новатор. Ако започна да изреждам новаторствата ѝ, не едно, а няколко полета няма да ми стигнат! А последното е направо бонбонче!

  – Ти за какво говориш? За…

  – Шът, бе! Не издавай! Да не си посмял! Всичко ще развалиш!

  – Ами ти сам се раздрънка с хвалбите си. Мирабела това, Мирабела онова… А на нас какво ни предстои, а? Я погледни надолу какво чудо трябва да прескачаме.

  – Май ти е малко  височко!

  – Височко ми е, защото е малко длъчко. Мирабела писала, писала и не кандисала. Ха-ха!

  – А вашият Вергилий, ако беше написал нещо свястно, сега новаторството му щеше да е в романа, а не да се мандахерца в някакви си коментари, които са по-долу даже и от нас. Под Под чертата!

  – Тук обаче грешиш. Стихотворението на Вергилий вече е в романа. Току-що го намърдахме там. С общи усилия. Ха-ха!

  – А? Стига си философствал, ами скачай!

  – Добре де, може ли да се хвана за крилото ти?

  – Колегааа!

                                                 

                                               Битувам в непонятните пространства,

                                               в очите ти изгубвам се – летя.

                                               Тъгата си превръщам в постоянство,

                                               изменчивата обич – в нищета.

                                                       М. Димитрова

                                        Бергамо, Свят Гама, няколко часа по-рано

 

  Професор Висконти наблюдаваше с тревога началника на карабинерите от секцията в Милано, настанил се свойски на креслото до шкафчето с консумативи. Според мълвата, изпреварила, както обикновено, събитията, в малката стаичка гъмжеше от важни полицейски и военни клечки. Тук имаше хора с пагони с много звезди и нашивки, цивилни с военна стойка и няколко редови карабинери.

  Разпитът се водеше от лейтенант на средна възраст, късо подстриган, с рано посребрени слепоочия и младо, червендалесто лице с пестелива усмивка. Гласът му беше мек и упоителен, предразполагащ към откровеност и многословие. Погледът му – подканящ и любознателен, сякаш казваше: „Наистина ли? Колко интересно! Продължавайте, продължавайте!“

   – Събудих се сутринта от шума и гласовете на хората. Спалнята ми е с изглед към корпуса на лабораторията. Видях дрона, когато вече се отдалечаваше. Не чух изстрели преди това. Как са успели да улучат д-р Бинг?

  – Дистанционно – инспекторът се вгледа в разтревоженото лице на Бруно Висконти. – Имало е отворен прозорец на етажа.

  – Да, чистачките дезинфекцират преди началото на работния ден. Мият коридорите, отварят прозорците…

  – С какво се занимаваше конкретно Виктор Бинг?

  – Заедно с д-р Джан правеха съпоставка на случаите на атипична пневмония в Ухан и пробите от прилепите в нашата лаборатория. Търсеха връзка за начина, по който става заразяването. И дали е локално явление, характерно само за Китай.

  – И до какви изводи стигнаха?

  – Нищо конкретно засега.

  – Но д-р Бинг е открил нещо, доколкото ми е известно.

  – Имаше някои предположения. Но не обичаше да споделя, преди да е сигурен. Каза, че ще ме уведоми допълнително. Той е и един от изтъкнатите специалисти по създаване на ваксини от растителен и животински произход. Проучванията му на генома на вирусите се ползват с голяма популярност в научните среди. Последното му постижение – вирусоподобна частица, отглеждана в растение, подобно на тютюна, предизвика интерес в Канада и в цяла Северна Америка. Той работи усилено и по противогрипните ваксини на основата на генетичен материал от ларви на различни видове пеперуди, предимно молци.

  – Преди да умре от кръвозагуба пред няколко свидетели, е извикал нещо.

  – Така ли? Какво по-точно?

  – Не сме сигурни. Показанията се разминават. Повечето свидетели твърдят, че било нещо, подобно на – ин-ян или ян-ин, не знам! Това е източно понятие, нали?

  – Да, доктор Бинг беше натурализиран китаец от Хонгконг. Ин-ян представлява Великият предел – вечно разменящи се и преливащи се противоположности. Черно и бяло, Земя и Небе, женско и мъжко начало, вътрешно и външно и т.н. Двете точки означават, че във всяко едно от тях се съдържа и частица от другото.

  – А това каква връзка има с изследванията на д-р Бинг?

  – Нямам представа!

  – А този вашият китаец, Дешанг Джан, той дали има?

  – Не знам, ще трябва да попитате него.

  – Ще го попитаме, на всяка цена! А вие засега бъдете на разположение!

  – Разбира се! Но преди това, може ли един въпрос?

  – Естествено! Кажете!

  – Ние сме малка провинциална лаборатория, в още по-малко провинциално градче – професор Висконти хвърли кос поглед към началника на карабинерите, който слушаше внимателно разговора. – Защо е това внимание? По каква причина с делото не се занимава полицията, а са намесени толкова много служби? Че и военните, специалните части?

  – Виждам, че за един незначителен учен добре се ориентирате в нашивките и униформите ни. Но ще ви отговоря: защото случаят касае националната сигурност. И не е изолиран. Навсякъде, където има клинични лаборатории, занимаващи се с изследване на прилепи или на грипни вируси, се случват странни неща. Освен това има и нещо при летящите животинки,  което намирисва на циркаджийство и мистификация. Озадачаващо е и заплашително. Повече не съм упълномощен да споделя. Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен.

  – Засега, да. Но всичко това касае пряко работата ни. И вероятно ще имам още въпроси.

  – Ще бъда на ваше разположение. А ако вие си спомните нещо, което би могло да хвърли светлина върху случая, моля да ни уведомите своевременно! И помолете онзи китаец, д-р Джан, да дойде, имаме въпроси и към него!

  – Разбира се!

 

      https://www.youtube.com/watch?v=TicGJQqrq2M

                                                                                      

Продължение на разговора между Критиците дяволоид и ангел:

 

 – Опала-тралала! Ето ни пак! Там, където ни е мястото. Приземихме се успешно и без много материални щети.

  – По-скоро се подчертихме, а не приземихме.

  – Ш-т, не споменавай дяволоида!

  – Ама ти всичко го приемаш много лично! Къде видя сега пък дяволоид?

  – Ами на руски дявол се пише черт /чорт/, а в родителен падеж е черта /чóрта/, като черта. И като се има предвид, че от страх скочих след теб и къде се намираш сега – под чорта, т.е. под черта…

  – „Под чертом“ трябва да е на руски, предложен падеж. И „черта“ е в женски род, а „черт“ – в мъжки. Да не вземеш и тук да заподозреш смяна на пола? „Под чертата“ на руски е „под чертой“. Нищо общо! Много са ти нагласени каламбурите! И е-то има две точки отгоре. Няма да се научите, да му се не види!

  – Ти по-добре се измъквай по-бързо, че ми убиваш на копитото!

  – Аз ти убивам? Ти ми убиваш на ореола! Виж, раздърпал се е, загубил е идеалната си сферична форма…

  – Айдеее! Пак не остана ред за портокала!

  – За останалата част от портокала, в следващата част. Се ла ви! Хи-хи!

  – Чакай!

  – Какво пак?

  – Защо във всичките ни разговори все ти си умният и разясняващ, а аз все съм глупавият и нищо не разбирам?

  – Ами кой как се урéди!

  – Мирабелааа!

 

 

   

 


 

 

 

 

» next part...

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моля за извинение, Критиците ми са си опазили носовете при приземяването, но явно са получили сътресение на мозъците, нищо, че единият от тях е с крила - под чертом е творителен, а не предложен падеж☺.
  • Лека вечер, Миночка!
  • Дано, още веднъж благодаря, беше ми много приятно, лека вечер!
  • Ами Ковид е новият грип. Ще се наложи да свикнем с него. Надявам се, че с колективния имунитет ще стане не толкова смъртоносен и ще го прекарваме по-леко.
  • Благодаря, Мария, за разсейване на съмнението, което не ми дава мира! Дано по бързо свърши!
  • Благодаря. Аз не мисля, че е създаден в лаборатория. Вируси винаги е имало в човешката история. Но че са знаели за него още от случая с миньорите в Юннан, е ясно. Но не са знаели, че ще възникне пандемия в такива мащаби. Колкото до романа, това все пак е художествено произведение. Не е задължително да отговаря на действителността. Само в известна степен се опира на нея. А ваксината за всеки щам и за всяка мутация е различна. Вирусите постоянно мутират. Някои считат ваксините за безполезни, защото е необходимо техническо време за изработването им. Това с разреждането ми звучи като конспиративна теория. Благодаря и за интереса.
  • Следя с интерес.
  • Интересна част, аз обаче защо си мисля, че вирусът Ковид е създаден в лаборатория и ваксина е имало със създаването му, но умишлено се забави доставянето й, за да се разреди планетата! Или сме подвластни на хора и някакъв план да се види, как се справя човечеството по време на пандемия! От както чета романа ти, нещо ми става, сякаш съм в друго измерение!
Random works
: ??:??