Преди много години, земята била една пустиня. Нямало нищо, само пясък. Дори не било горещо, защото нямало слънце. Само мрак, студ и пясък.

Изведнъж от космоса паднала една бутилка Coca-Cola. Не се разгазирала, защото бутилката била извънземна разработка - колкото и да я клатиш съдържанието остава неподвижно. И така бутилката останала да си лежи в пясъка.

След известно време, една звезда минала наблизо. Това било слънцето. То било много отчаяно от живота. Било му писнало да бяга из вселената, гонено от луди вещици, които искали да му извадят сърцето. Слънцето забелязало бутилката в пясъка и решило да я разгледа. Открило как се отваря и отпило глътка. Бих искал да ти опиша как се почувствало, но не мога. Всички гадни мисли изчезнали. Света сякаш станал по-хубав, а бъдещето по-светло (представи си какво означава "по-светло бъдеще" за една огнена топка). Слънцето отпило втора глътка и решило, че такова вълшебство трябва да се сподели. Обадило се по GSM-a на най-добрата си приятелка - Луната. Скоро дошла и тя - една планета, не по-малко окаяна от нашата, но поне имала приятел в космическия мрак и това горе-долу я устройвало.

И така Слънцето и Луната започнали да пият от свръхестествената извънземна бутилка. Тя била направена така, че побирала тонове кола, а имала размер на нормална 2 литрова бутилка и била даже по-лека.

На слънцето колата му се отразила духовно, като повдигнала настроението му, но при луната ефектът бил и физически. Луната засияла. Не вярвай, ако някой опита да ти внуши, че светлината на Луната е отразената светлина на Слънцето. Луната сияе заради колата. То е логично.

Роднините на Слънцето и на Луната, обаче, почнали да се чудят къде са се запилели те. Тръгнали да ги търсят и скоро ги видели. Но планетите и звездите се уплашили от тази сила, способна да накара лунната повърхност да излъчва светлина и останали да наблюдават отдалеч.

А на земята също започнали да се случват промени, но не директно заради колата. Просто всичката тази светлина пробудила спящите в почвата растения, вода и микроорганизми. Те започнали да излизат на повърхността. Слънцето и Луната им давали да пият от колата. И така земята станала една красива синьо-зелена планета.
Но скоро колата в бутилката се свършила. Тогава слънцето казало: "Аз ще създам Кола", но било твърде горещо и не успяло. Луната казала: "Нека аз да опитам", но била твърде студена и също не успяла. Земната вода можела да го направи, но големите и пръсти - реките - били твърде непохватни и всичко се провалило. Растенията искали да помогнат, но били трудно подвижни и повече пречели. Тогава малките организми на земята казали: "Искаме и ние да се пробваме. Знаем, че сме малки, но ни дайте време".

И така години, векове и хилядолетия минавали. Организмите на земята еволюирали и се развивали все повече. И това било с единствената цел да станат хора и да създадат Coca-Cola отново.

Днес колата съществува. Но освен нея хората са създали страховити оръжия, зло и Pepsi. Затова понякога на лицето на Луната се появява сянка. Това не е сянката на земята, а сянката на тъгата. Но общо взето всичко е наред. Нали имаме кола? Ти имаш ли?

03.12.2007

НРО