CUBA LIBRE 6

От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беше опознавателно,  а с американските власти беше свързан само чрез вестниците, които отразяваха събитията в САЩ. Към Куба изпитваше само любопитство и симпатии. Всеки ден го посещаваше друг “приятел” и му задаваше същите въпроси, за да чуе същите отговори. Но на Жорж започваше да му омръзва тази игра и последният посетител си тръгна разочарован и недоволен от нелюбезните отговори на французина.

         Koмпаньеро Родригес не се беше появявал въобще, но явно всичко беше организирано и провеждано по негови указания.

         Преди половин час бяха донесли вечерята. Тилапия на скара, зелена салата  и плодове. Тази риба му поднасяха поне един път на ден, вече му беше втръснала. За щастие тази вечер липсваха спагетите с доматен сос, които направо не можеше даже да гледа.

         Часът наближаваше единадесет, когато  се чу шум от завъртащ се в бравата ключ и след секунди в стаята влезе непозната жена. Беше млада кубинка в униформа на  военен. Усмихна се приятелски на французина  и направи знак да я последва.  Не говореше.  Жорж не  чака втора покана, стана от леглото и тръгна след жената. Липсата на мъже му вдъхваше спокойствие и надежда.

         Пред вратата на къщата беше паркирана стара американска кола “Плимут”, модел преди 1950 година. Макар и силно ръждясала и с трагичен вид, старата таратайка беше запазила миналото си изящество. На волана седеше кубинка също във военна униформа. Когато Жорж зае задната седалка, а младата жена седна до шофьорката, колата изпъшка като ветеран от Първата световна война и бавно потегли на юг. Жорж можеше да се ориентира по звездите, както го бяха учили в скаутските години. Пътуваха около тридесет минути. Колата навлезе в огромен парк или тропическа гора, трудно беше да се определи през нощта. След десет минути пробег по  неподдържани алеи, колата спря пред двуетажна вила, тип “хасиенда”. Наоколо цареше мъртва тишина, чуваше се само прибоят, явно морето не беше далече. Може би вилата се намираше на самия бряг.  Младата жена слезе от колата, отвори задната врата и с поглед покани младия мъж да я последва.  Тя отключи врата на вилата и двамата влязоха в огромното предверие на стария богаташки дом. Широка двукрила врата водеше към хола, където ги чакаше Алисия, изтегнала се на красива отоманка. Когато влязоха, тя пъргаво скочи и с широка усмивка посрещна гостенина си. “Бен венида, амиго” каза тя и го прегърна топло,  подлагайки  лицето си за приятелски целувки по двете бузи. Хвана го за ръка и го поведе към  широкия диван, покрит с дивечови кожи.  Когато седнаха и момичето им поднесе ледено студено “мохито” в кана, след което се оттегли дискретно,  Алисия хвана двете му ръце, положи ги между своите  и го загледа с огнения си поглед.

         Жорж недоумяваше и му беше изключително трудно да вникне в този сложен сценарий. Реши да не задава въпроси, да не предприема нищо и да се остави на нейната инициатива.  И тя не закъсня.

         Салонът беше почти квадратен, като една от страните беше дъгообразна и изцяло остъклена. Част от стъклата представляваха  плъзгащи се портални врати, които отваряха път към екзотична градина с голям вкопан басейн, зад който имаше цяла портокалова плантация. От вратата на салона до басейна водеше широка пътека, облицована с едър калдъръм и покрита с метална покривна конструкция, по която пълзяха растения с  едри и ярки  цветове, които превръщаха  тази пищна многоцветна растителност в своеобразен чадър над пътеката.

Самият салон беше богато мебелиран със стилни колониални мебели от началото на 20-ия век, а от тапицираните с копринена тъкан стени надничаха прекрасни портрети на благородни дами и господа, шедьоври на изобразителното изкуство на испански и холандски майстори от средата и края на деветнадесетия век. Особено силно привличаше погледа на познавача  колекцията миниатюрни дървени скулптури от почти черно африканско дърво, красиво подредени  зад дебелите  кристални стъкла  на  барокова витрина.

         Залата беше озвучена от дискретна супермодерна  куадрофонична уредба, сякаш от стените струеше  сластна музика с   огнени латино  мотиви. Подът беше застлан с огромни керамични плочи с шестцветна декорация, имитираща висококачествени персийски килими от Исфахан. Широкият диван, на който се бяха разположили, беше покрит с  красива кожа на  бенгалски бял тигър, какъвто Жорж беше виждал само в Лас Вегас.

         Алисия допи коктейла, усмихна се на госта си, стана и го поведе към градината. Вратите се отвориха автоматично и само след секунди двамата се намериха  под красива беседка край бъбрековидния басейн. Тук младата кубинка захвърли копринената си роба върху тръстиковата  градинска пейка и застана пред Жорж с цялата си абаносова голота. Изумително пропорционални форми, изящни закръгления, преливащи от бедрата към  ханша и от там - нагоре през една тънка талия към бюст, напомнящ дървена скулптура на африкански майстор. Гърди на широка основа и остри върхове, гледащи към небето. Тъмни върхове разположени в центъра на още по-тъмни симетрични кръгове. По голите ú рамене  смолисто черни дълги коси падаха на вълни и достигаха почти до гънката, от която започваха плътните струговани бедра. Кожата  на Алисия беше смугла и кадифена със златисти отблясъци, напомнящи мъх на зряла прскова. Огромните ú  черни очи, украсени с дълги мигли и вежди, напомнящи  удължени дъгообразни капки, излъчваха  страст и желание  и магнетизираха Жорж, който стоеше онемял пред това съвършенство на екзотична женска красота, за каквато до сега беше само чел в книгите на пътешественици и рядко виждал в някой филм.

         Неговият поглед отразяваше красотата ú,  в очите му се четеше изненада,  възхищение, неописуема страст и желание  да я обладае  незабавно. Но не това беше желанието на Алисия, която бавно се запъти към  сините води на басейна, заслиза по мраморните му стълби и плавно се потопи в кристално чистата вода. Подканващата  усмивка не слизаше от лицето ú  и, когато гъвкавото ú тяло се плъзна по повърхността на този течен кристал, Жорж побърза да се освободи от дрехите си и бързо да  скрие възбудата си във водите на басейна. Когато я доближи, беше настръхнал като боен петел, готов да скочи на противника. Но младата жена плуваше като змиорка и с невероятни  плавни движения избягваше съприкосновението с мъжа. Желанието ú да продължи любовната игра беше явно, Алисия искаше да възбуди до краен предел  мъжа, когото сама беше избрала за това необикновено приключение и беше приложила цялата си сексуална фантазия, за да постигне желания ефект.

Жорж чувстваше, че ще избухне още преди да я е докоснал. Не можеше да чака повече. Скочи към нея, обхвана  талията ú, притисна я към себе си и нахлу с взрив в нея. Алисия беше обвила врата му с тънките си,  но силни ръце и се притискаше към мъжествеността му, за да го почувства по-дълбоко в интимните си недра. Чувстваше импулсите на сърцето му в утробата си, устните му смучеха долната част на ухото ú, а езикът му  обхождаше лабиринта на ушния охлюв, сякаш изследваше нова, непозната на човечеството област. Мощните му ръце бяха обхванали полукълбата на твърдото ú задниче и той я  притискаше към  себе си, сякаш искаше двете тела да се слеят в едно. В този момент силен взрив разтърси едновременно  жената и мъжа  и те се вкопчиха още по-силно един  в друг, жизнените им сокове се смесиха и телата им се загърчиха в конвулсии, сякаш ток с огромна сила и напрежение  беше поразил  клетките  на  двете слети същества.

         Дълго не можеха да се откъснат един от друг, стояха вкопчени в топлата вода, ръцете им притискаха несъзнателно телата, само устните шепнеха  любовни слова и галеха с музиката си копнеещите за нежност души.

         Алисия първа излезе от транса, в който  беше изпаднала, със силен тласък на бедрата  се отскубна от прегръдките му и заплува към стълбичките на басейна. Но Жорж я застигна с два скока и  отново я взе в обятията си  в момента, когато Алисия беше достигнала  младата  зелена морава, от която започваше портокаловата горичка. Възбудата му беше неописуема, желанието му непреодолимо, беше готов да жертва и живота си, за да я обладае отново, да проникне в нея, да целува устните ú,  да гали твърдите ú гърди, да  смуче най-чувствителните  части на гъвкавото ú тяло. Да разхожда устните си от върха на гарваново черните ú коси до розовите краища на  пръстчета на  малките ú  изящни крака.

         Когато се намериха върху младата трева, Жорж я вдигна над устните си и я спусна върху възбудената си уста. Дългият му език се спусна към най-горещата точка на младата жена, а устните му обгърнаха влажните ú бърни. Страстта, обхванала Алисия, я караше да се вие като млада тръстика от порива на южния вятър, но Жорж беше  обхванал бедрата и не  ú позволяваше да се отдалечи от  устните  му, изпълнени с желание и стремеж да доставят  удоволствие и  да удоволетворят всички сексуални въжделения на Алисия. Когато тялото на кубинката затрепери и устните ú издадоха сподавен вик на достигнат апогей, въпреки усилията на Жорж, тя се отскубна от натиска на силните му ръце, обърна гърба си към лицето му, наведе се над неговата силно възбудена мъжественост, обхвана го с двете си треперещи ръце и заби езика си в центъра на огромната зачервена глава. Устните не стояха безучастно и обгръщаха цялата възбуда на мъжа, като го галеха, обхождайки го с  палавото си езиче. Ръцете ú галеха тестисите, готови да се пръснат от възбуда, а неговият език  смело беше навлязъл в забранената зона между двете полукълба и  се мъчеше да проникне колкото се може по- дълбоко в нея.

         Неописуем остава мигът, в който той изригна в жадната ú уста, а тя го обля с жизнените си сокове. Човешката реч не е достатъчно съвършена, за да  предаде  реалните чувства и страсти, изпитвани от  сексуалните партньори в  такъв върховен   момент на обладание и удоволетворение.