Цветелина (част 2)

      Куриерът се запъти към стълбището. Докато изкачваше стъпалата, на входа се появи стар слуга, висок и плешив, също целият в черно. Той пристъпи и загледа въпросително младежа.

      - Тук съм упълномощен... Моля, погледнете бележката от кметството.

      Реакцията му бе като на иконома:

      - Упълномощени сте в тази къща! - плесна изумен с ръце слугата. - Боже мой! Кой би помислил! Обезумели са тези чиновници в кметството, или някой ни има зъб... - Старият слуга се замисли печално за миг, сетне се обърна към младежа: - Моля, последвайте ме, господине, окажете ми тази чест. Всички трябва да се подчиним на закона.

      Без да чака отговор, той се обърна и тръгна напред, сетне пред самата врата спря и пусна куриера да влезе пръв. После предложи на неканения гост да изчака в тази стая с обещанието, че ще се върне най-много след пет минути.

      Стените на стаята бяха покрити с прекрасни картини. Всичко изглеждаше превъзходно.

      "Виж ти! - си рече смаян куриерът. - Ако не бях толкова уморен, щях да остана сред тази стая не пет минути, а часове!"

      Очакването му обаче скоро свърши. След около две минути слугата се върна. Строгият му тон се бе сменил с извънредно любезен:

      - С удоволствие ще ви отведа в стаята ви, господин куриер. Разпоредих се вече и багажът ви да бъде отнесен там.

      Те поеха по коридора на първия етаж; прозорците му гледаха към прекрасен парк с големи дървета. Слугата отвори една от вратите и куриерът пристъпи в стая, от която би останал доволен и най-капризният човек. Завеси се спускаха от двете страни на прозорците. Цялата мебелировка бе също по последна мода. Слугата доволно огледа стаята.

      - Макар че не бяхме предупредени, господине, се надяваме, че тук ще намерите всичко необходимо.

      - Сигурен съм - отвърна младежът, - предлагате ми луксозно жилище! - и като извади визитна картичка от портфейла си, добави: - Предайте, моля, визитката ми на собственика на къщата и ме уведомете кога бих могъл да му се представя.

      Щом чу тези толкова обикновени думи, слугата изненадан трепна.

      - На собственика ли? - повтори той. - Значи не знаете нищо, господине?

      - Но какво да зная? Нали току-що влязохме в града, не познавам тук никого... Какво имате предвид?

      - Вие се намирате в къща, понесла страшна загуба... Само преди три дни ни сполетя жестока мъка: изгубихме нашия уважаван господар, господин Александров... Съпругата му в скръбта си не излиза от своята стая и не приема никого. При това положение госпожа Александрова помоли да предам извиненията й, че не може да ви покани на своята трапеза. Ще моля да ми кажете в колко часа бихте желали да вечеряте?