Междучасие

Четиридересет минути за един учебен час по математика за Маги бяха истинско мъчение. В последните десет минути винаги губеше концентрация и се ядосваше, защото вътрешно знаеше, че вината не е нейна. Освен с концентрацията, тя имаше сериозен проблем с математичката, която пишеше лебедчета за всяко „не разбирам“, което чуеше. За госпожата беше необяснимо как може да има деца, които мислят, че три и две е шест. На тези въпроси Маги често отвговаряше :“ Ако напълним един басейн до пет, ние ще видим, че числото над нивото на водата е шест. Ако свием два пръста и после още три, ще ни остане само шестият пръст.“ На свой ред госпожата я питаше:“ Ако взема три ябълки и после още две, колко ябълки ще имам?“. Двете нямаше как да се разберат, докато едната мислеше само за даване, а другата - за вземане. Като всяко наивно малко дете, Маги беше твърде щедра и не можеше да си представи да има нещо без да го сподели с някого.Затова като махнеше една ябълка, после още една , остава третата ябълка, което се явяваше като отговор на всички въпроси по тестовете. Но Маги вече не е малко дете. Малка, но не и дете. Единствената отличничка по математика в класа. Последните десет минути и се виждат мъчителни, не заради нетърпението и енергията, която имаше в началното училище. Скучно и е, защото знае материала. Само едно единствено нещо я спъва към мечтата да бъде най-добрата математичка на всички времена. Все още пресмята, че две и три минути правят общо шест.

Написано от мен преди много време.