-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи, нали ги знаеш техните църкви, католическа им работа, стабилни, високи, каменни…абе сещеш се…по центъра ги има. Обаче тази, Жорка, някак си, ми се стори по-особена, и не само че е толкова стара…
Спас и Георги бяха във всекидневната на квартирата им, намираща се в северната част на Дъблин, типична двуетажна ирландска къща, таван и малка градинка отпред. Двамата държаха в ръцете си по бира, а цигарите пушеха в полупълния пепелник.
- Брей, баси, 14 век, а ?- вметна Жоро.
- Да, май е една от най –старите въобще в Ирландия. Ама чакай да ти кажа най-интересното - продължи Спас и изстреля струя синкав на фона на лампата цигарен дим –зад църквата има едни стълби, водещи към някаква горичка. Реших да видя накъде отиват като тръгнах по тях за малко да стъпя на един умрял върху тях заек, но странното е, че трупа му беше като изсмукан, все едно е нямал нито кости, нито вътрешности, странна работа…а пък тялото му беше иначе непокътнато, нямаше нито кръв, нито някакви следи от рани, само главата му някак неестествено стърчеше, очите отоврени и зъбките едни такива, оголени…тръпки ме побиха, ти казвам…
- Стига бе- вметна Жорката, леко оригвайки се от бирата.
- Сериозно ти говоря, такова нещо не бях виждал.
- Хм, как ли е станало - сякаш себе си запита Жоро.
- Абе и аз това се чудех, това животно не би могло да го направи, пък и все някакви рани щеше да има, кръв, черва, това онова ...После се върнах и продължих с колелото.
- Знаеш ли какво ти предлагам, искаш ли утре вечер като свършиш работа да идем до там с колата, хем ще се поразходим, да вземем и някоя друга биричка, нещо за хапване, а , да си спретнем един пикник, какво ще кажеш?
Спас мълча няколко секунди, докато съсредоточено загасяше фаса си. Накрая глухо каза:
- Ами що пък не…тъкмо ще разгледаме по-подробно, какво толкова…

Привечер на другия ден двамата сложиха няколко стекчета бира и сандвичи в багажника на стария Ситроен АХ, а като тръгнаха от тонколонките зазвуча характерният фалцет на Кинг Даймънд- “Аз съм трууууп, труп без дууушааа”.
След десетина минути Спас каза:
-Я... понамали малко, тук някъде беше…аха, ето, спирай!
Църквата наистина изглеждаше внушително на фона на облачното вечерно небе –изцяло изградена от тъмносиви мъхести каменни блокове, фасадата се извисяваше петнадесетина метра, и завършваше под формата на триъгълник във висока куличка с кръст най-отгоре. Слънцето бе вече в своя заник и осветяваше стъклата на малките решетъчни прозорчета в тъмнооранжеви нюанси. Стабилната двукрила метална врата бе заключена с верига. Спас изпитваше неясно безпокойство и изведнъж му се прииска да се махне от това място, а единственото, което го спираше, бе очакваните подигравки от страна на Жорката.
-Сейнт Дъглас чърч- взираше се в надписа до нея Георги-По-стро-ена от като-личе-ски монаси през 1348 г…Старичка си, а- каза той с някаква странна превъзбуда и опря дланта си в каменната стена пред себе си - Къде каза, че са стълбите, отзад?
Той нарами стек бира , а Спас носеше сандвичите и двамата заобиколиха дългата двадесетина метра сграда.
- Къде е заекът, дето викаш, че бил като изсмукан, не го виждам нещо…
Спас се взря там където предния ден бе видял заешкият труп.
-Няма го…ето тук беше…по средата...сигурно някой го е махнал, явно хората дето се грижат за тази църква…
Самите стълби се качваха по тревисто възвишение, а последните стъпала се губеха в гъстаци храсти и дървета.
- Накъде ли водят, а- каза Георги и започна да изкачва стъпалата по две наведнъж. Спас изпсува наум и го последва, вече съжаляваше, че се бе съгласил да дойдат. Когато влезе сред дърветата, наоколо беше пълна тишина, единствено в далечината се чуваше шума от преминаващите автомобили. Дърветата правеха зобикалящият го мрак почти пълен и той за пръв път се изплаши не на шега.
- Жорка…-гласът му прозвуча глухо и почти не се чу.
- Айде бе , човек, какво стърчиш там, ела да видиш какво намерих, ох-о-о-о,я виж ти…
Спас бързо тръгна по посока гласа на неговия приятел, леко спъвайки се в един храст. След малко пред него се откри чудна гледка: като остров насред гората се разкриваше малка полянка, осеяна с маргаритки, а почти по средата й имаше малка каменна постройка, вероятно нещо като параклисче, почти като умален вариант на църквата. По-особеното бе, че бе под нивато на земята, като към входа му, ниска метална портичка, водеха няколко обрасли в тъмнозелен мъх стъпъла.
Жорката вече бе седнал на опасвашата го каменна оградка, висока към половин метър.
-Каво ще кажеш, а, много ме кефи тук…Какво ли са правели католиците през тъмните векове тук,вещици, туй онуй, нали се сещаш, а…Отпусни се бе, човек, нещо напрегнат ми се виждаш, ела да пием някоя бира, да хапнем сандвичите и се прибираме - и той измъкна две зелени шишенца, отвори ги, подаде едното на Спас и рече- Cheers, mate!(наздраве приятел) и отпи голяма глътка - Я дай един сандич, че нещо ми престърга…
Спас седна до него, очите му вече почти бяха привикнали с мрака.
-Странно що са го построили това тук,отделно от църквата, а, сигурно нещо като затвор е било, като го гледам…-продума той и отпи глътка бира.
-Знае ли човек…може и да са измъчвали хора тук…яяя, гледай, вратата е открехната, какво ли има вътре, а?- и Георги пъргаво се изправи и с няколко широки крачки стигна портичката.Спас успя единствено да извика:
-Жорка, не отваряй вратата!

Ситроенът стоя няколко дни паркиран до църквата, докато накрая полицаите получиха сигнал за изоставената кола и тъй като не беше застрахован, го прибраха.
Спас, който работеше като охрана в местен клуб на половин работен ден, бе търсен от шефа си няколко дни, а на третия нае един пакистанец, също нелегално, на неговото място. Спас отдавна бе прекъснал връзките си с България - баща му бе в затвора, а майка му бе починала, единствено баба му прекара немалко кошмарни или безсънни нощи, чудейки се що внука й не се обажда и какво става с него.След три месеца тя почина тихо и безболезнено в съня си.
Георги бе кръгъл сирак, израстнал бе по домове и нямаше никакви роднини. В Ирландия бе от почти три години, като напоследък се опитваше да си намери каква да е работа, докато гледаше как постепенно парите, които бе спестил дотогава, бавно се топят. Гаджето му в Благоевград даже не се ядоса, че вече не я търси, тъй като отдавна имаше връзка с друг и съсвем скоро се ожени, с което съвсем забрави за него.
Съквартирантите на Спас и Георги- двама испанци, поляк и украйнското му гадже, също ги търсеха известно време по телефоните, докото накрая въобще нямаше сигнал. Те помислиха, че полицията ги е хванала, откога разправяха на Георги да не кара колата, и вероятно са ги депортирали в България. Пък и нали си бяха платили наема до края на месеца…След две седмици си намериха нови съквартиранти, като си разделиха помежду си оставените от Георги и Спас депозити.