Извинете, ако ми позволите, може ли да снимам къщата Ви? Няма друга такава в града. И колко е стара, почти цял век! – помолих я с риск да прозвуча натрапчиво.
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталгия. Едва ходеше, чуваше слабо, но пък очите ѝ - тези широко отворени зелени очи – все още жадуваха за други очи. Учителка по професия, нейните слова винаги бяха премерени и звучаха красиво. Излизаше най-много веднъж на ден, до близкия магазин да купи хляб и да размени някоя дума с човешко същество освен магазинерката, ако имаше късмет. Аз тъкмо бях започнала да се интересувам от историята на моя роден град и четях книги, свързани с това; заплесвах се по старите къщи в малките улички близо до центъра, чудех се кой ли живее там, какви ли съдби са се преплели зад стените, какви драми и радости може да разкаже лентата на тяхното съществуване. Надничах в дворовете, където пролетно време цъфтят пра ...