Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата последна история. Разказваше как се оженил още на 16 години - бил дете. Жена му и тя. Само че той бил едро дете, тя съвсем дребничко. Но, ех, любов - взели се още деца. И отишли на нивата да орат. Жена му водела коня, дядо Стоил натискал ралото. Ама нали още дете, кога ти бил орал дотогава - редовете му излизали криви, та криви. Мъжете от съседните ниви започнали да му се смеят на кривите редове. Жена му търпяла, търпяла, пък накрая взела нещата в свои ръце. Буквално! Избутала дядо Стоил от ралото и застанала на неговото място. Изгонила го да стои и да гледа отстрани, даже не искала и да води коня. И като шибнала коня, като го пришпорила, пък като заорала! Хала! Не се удържала - орала почти тич ...