Да изпушим по една цигара
Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз зная!
И как вече думите са излишни, нима променят нещо?
Нося ти и вино, червено! А следващия път ще ти донеса и малко ракия, да я опиташ!
Нося и свещ! Жито не взех, не го обичаме и двамата.
Тесни алеи! Тук-там по някоя баба, облечена в черно и тук-там по някой дядо, забравил какво е топъл боб и аромата на пресен домашен хляб!
Дожалява ми! “Не мога да помогна на всеки”, с това се успокоявам и неуспокоена продължавам да пуша…
Усещам се как започвам да почиствам съседното място от изсъхналата трева. Защо аз? Къде са близките на тази непозната “Мария”… Може да са в чужбина. Може да си няма никой! Уф, че много трева!
Ще сложа и на нея една свещ, може да се страхува от тъмното, жена е! Мен поне ме е страх!
Страх ме е и от гръмотевици!
Облива ме спокойствие… не ми се тръгва! Странно, а знам, че след време ще съм тук “за дълго”… Ставам!
“Обичам те, кажи какво да ти донеса следващия път?”- питам на глас…
“Ще ти донеса това, което обичаше да хапваш, чакай ме”- казвам наум! Тръгвам да крача по тесните алеи… отвсякъде ме гледат хора… чакат близък, за да помълчат заедно! А може би и за по една цигара...
Посветено!
© Естрея Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
“Не мога да помогна на всеки”, с това се успокоявам и неуспокоена продължавам да пуша… -великолепно
-
Благодаря!
-
Истинско и завладяващо.Благодаря!Смъртта е част от живота.
-
Естрея, ако отделиш няколко минути можеш да чуеш моята песен " Целувам камъкът". Тогава ще ми повярваш наистина. Бъди щастлива!
-
Здравей, Боженски! Радвам се, че ме "прочете".
-
Разбирам те много добре, Естрея, защото съм го правил по същия начин. Разликата е тази, че ти преживяваш доста отрано. Нямам думи...
-
Благодаря и на вас- Вале, Бета!
-
Докосна ме, и аз се докоснах до теб от другата страна! Почти невероятно ...! Благодаря ти! Поздрави, мила!
-
Онази случайност ме върна отново на профила с добре изпипани творби. Поздравления за текста, който е вълнуващ и те кара да се замислиш за нещата от живота. Много земно,много човешко и прочувствено.
-
Искрено ви благодаря, приятели!
-
Добре е, че надникнах. Зная, че вече не мислиш, че сея злоба. А и как бих подминала с неприязън такъв текст? Бива те, момиче, не само в поезията, а и в прозата. Хубавата и добре обмислена идея,правилната й конструкция и талантливо изложена в текст, не е възможно човек да не оцени. Поздравления!
-
Прекрасно е!!! Нищо повече не мога да кажа... Невероятна си, Естрея!!!
-
"Дожалява ми..."
-
Хубаво! Много хубаво... особено на фона на вопиюща неграмотност и посредственост... ти си от малкото бисери в този сайт, Естрея!
-
Преди не пушех пред баща си, но сега, когато сядам над него, си позволявам да запаля и да му я оставя. И съм сигурен, че не ми се сърди.
Докоснала си много тънки струни!
Поздрав, Естрея! -
Впечатлена съм!!!
-
Познато ми е чувството ти!Размекна ме,Естрея!
-
Развълнува ме!
-
Улавям тъжна нотка в текста, може би лирическата героиня търси спокойствието. Красиво се е получило!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
