- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че сме родени един за друг. Не исках да приема, че се среща и с други жени, макар това да беше очевидно. Любовта е сляпа, знаеш... Въпреки че малко се притеснявах от това как ще приеме новината, вярвах с цялото си сърце, че това ще го зарадва. Когато бяхме заедно, беше толкова нежен и отдаден, колкото само един обичащ мъж може да бъде. Но не стана така. Даде ми да разбера, че единственото, което може да направи за мен, е да ме заведе при свой познат доктор, който да се погрижи този малък проблем да бъде отстранен. Точно така се изрази за нашето бъдещо дете - малък проблем.
Съгласих се, защото вътре нещо в мен беше умряло и вече ми беше безразлично какво ще стане. Но когато отидохме при неговия ...