Mar 14, 2013, 10:11 PM  

Да платим сметката му за ток! “2” 

  Prose » Narratives
1696 0 8
9 мин reading

Да платим сметката му за ток!  “2”

 


 

март, 2013, Европа, София

 

Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до град Милано в Италия – обичаха да се наслаждават всяка година на фестивала на модата. Живееше сам, защото бе вдовец.

Отвори прозореца, погледна навън и видя множество протестиращи софиянци, изпълнили улицата.

– Долу монопола, долу монопола – викаха преминаващите. – Долу сметките за ток! Победа, победа!

Бързо се дръпна от прозореца, затвори го и затърси трескаво последната си сметка за ток. Видя я върху холната маса, взе я в ръце, пъхна я в десния джоб на сакото си, отиде до коридора, огледа се в огледалото, облече шлифера, обу си обувките, отвори външната врата на апартамента и излезе.

„Гръмна енергийната бомба, заложена от предишните правителства! Дали ще има оправия от тая гяволия? Бързо, да не изпусна далаверата!” – каза си наум и започна да слиза по стълбището.

Излезе от сградата и видя протестиращите хора. Усмихна им се и реши да се присъедини към тях; можеше и неговата сметка за ток да опрости правителството. Не бе изпитвал такова вълнение от протестите през 90-те години. Огледа се, забеляза само млади хора.

– Долу сметките за ток, долу монопола – скандираха хората около него.

Започна да скандира и той, обичаше да изпитва силни емоции, да спортува и да кара бързо велосипед по софийските улици; в неделните дни изкачваше планината Витоша – от последната спирка на трамвай номер пет чак до Златните мостове.

В този момент от лявата странична пряка улица, се чуха силни викове. Появиха се петдесетина младежи, някои от тях със свирки, които надуваха шумно – това бе агитката на местния рок-метъл клуб, предвождана от шефа на фен клуба им Рокси.

Тъкмо се насочиха към множеството, когато от дясната пряка на улицата се чуха силните викове на друга поп фолк агитка, предвождана от шефа на фен клуба им Фолкси. Младежите и от тази агитка се присъединиха към протестиращите.

Рокси съгледа Фолкси, сбръчка вежди, замъгли поглед и за момент се зачуди какво да предприеме.

Фолкси също измери с поглед шефа на омразните му рокаджии. Изпита желание да го доближи и да му покаже среден пръст. Приближи се към него, завъртя тялото си надясно, изравни се с протестиращите и с цяло гърло мощно изрева:

– Мафия, мафия! Долу сметките за ток!

Зад него закрещяха и другите фенове на рок-метъла.

Рокси прозря намеренията му, позачуди се за секунди какво да предприеме. Вдигна ръка нагоре във въздуха и се присъедини към множеството, застана близо до Фолкси и изля от гърлото си мощен вик:

– Долу монопола... а! Мафия!

Стамо Пешев бе роден в София, но не помнеше да е имало протести и някой да е протестирал и да е искал отмяната на сметките за ток. Ето сега протестираше и той. Изпита чувство на гордост от будната си българска гражданска съвест.

Множеството стигна до площада пред БНБ. Върху голяма сглобяема, дървена трибуна младо момиче с късо подстригана коса говореше по микрофон:

– Сметката ми за декември е двеста лева...

– Ууу... – прекъснаха я хората от площада. – Долу монопола, долу монопола – продължиха да скандират.

– ... не бива да ни е страх! – продължи тя. – Не бива да ставаме новите роби на корпорации и монополи! Трябва да разберем, че всъщност не от политиците, а от нас зависи бъдещето ни.

Около нея бяха застанали десетина младежи и очакваха да им дойде редът, за да се изкажат. След момичето думата взе висок рус младеж с очила.

– Законите се правят, за да служат на обществото – започна силно да говори – а не, за да им робува обществото. Законите се правят от хора, за хора и се променят от хора. Само физичните и природните закони са вечни. Предлагам да се конфискуват откраднатите милиони и милиарди от тези, които докараха лошото състояние на страната...

– Ууу... – одобрително го прекъснаха хората от площада. – Долу монопола, долу монопола, национализация веднага! – продължиха да скандират.

– ... депутатският имунитет да падне. Искам бензинът и дизелът да поевтинеят поне с 50 % от утре... сегашните цени не отговарят на стандарта ни! Всеки с висше образование да може да се кандидатира за депутат. И 120 депутати да се теглят на лотария – на случаен принцип измежду кандидатите. Така няма да има познати муцуни, но преди това ще ги проверим в Гоглето¹ – приключи с речта си той.

След него микрофонът взе в ръка нисък и плешив господин на средна възраст.

– Една нация не може да стане за няколко години богата – започна словото си.  –  Трябват десетилетия на стабилност и упорит труд. Искаме Исландски или Швейцарски модел на управление! Българи, роми и турци имат право да управляват! Левски е казал: – „Чиста и свята република и за българи, и за турци”... а аз добавям - и за други. Този велик българин е вярвал в участието на народа в управлението на Републиката – завърши словото си той.

– А пък ние не сме нито за Исландския, нито за Швейцарския модел – предложи следващият говорящ. – Как нашата нация оживя 1300 години? Ще измислим български модел на управление и ще сменим системата на управление на страната! Ние сме за незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиентите на ЕРП-тата, Топлофикация и ВиК дружествата до установяване на пълната легитимност на сметките. Да се разреши притежаването на огнестрелно оръжие от всички психично здрави граждани над 25 години. Това ще донесе големи ползи в икономиката, сигурността и отговорността на политиците.

Множеството продължаваше да скандира и да одобрява изказващите се.

Номенклатурчикът слушаше внимателно, но нито го интересуваха исканията на младежите, нито беднотията на народа, нито откраднатите милиарди. „Бях преди 23 години с бащите и дядовците на днешните младежи на Орлов мост – каза си наум – слушах техните искания за приватизация, свободен пазар и ненамеса на държавата в икономиката; днес техните деца протестират и какво искат: – точно обратното, смяна на системата на управление. Тълпата си вярва. След време старите партии ще се коалират или ще се появят с нови празни обещания. А тълпата пак ще се чуди как да си плати „тока”.

Искаше да чуе нещо за неплатените сметки, приближи се до шефовете на фенклубовете, усмихна им се и каза:

– Не протестираме ли за „тока”? – попита той – нали протестът е за опрощаване на сметките. Браво, момчета, и аз искам опрощаване на сметката!

– Прав си, дедо – отвърна му Фолкси – как се казваш?

– Бай Стамо.

– За какво си тук? – зададе въпрос и Рокси.

– За опрощаване – бързо отговори и извади от джоба сметката си за ток. – Четиристотин и осемдесет лева имам да плащам за апартамента. За къщата в Бояна забравих да донеса сметката... но ако трябва, ще се върна.

– Като те гледам си пенсионер, нали...? – попита Фолкси.

– Да, и пенсията ми е точно седемстотин лева, момчета... ако си платя „тока” как ще живея?

– Да платим сметката му за ток! – извикаха няколко фена отзад.

– Да платим сметката му за ток! – чуха се и други гласове.

– Абе... Рокси, я му погледни часовника на тоя, виж му и лицето... каква свежарка е – предложи Фолкси. – Ще събираме от момчетата пари...!? Да не сме луди! Тоя трябва на нас да ни даде!

– Съгласен съм, копеле – отвърна Рокси, свали си шапката, обърна я наопаки и викна на феновете зад него:

– Огледайте се за тарикати като този, да дадат по кинта... по два кинта, за да помогнем на протеста.

Множеството от по-заможните протестиращи веднага реагира положително, шапката започна да се пълни с банкноти от два лева и железни левчета.

След десет минути шапката се напълни с банкноти, Рокси я взе и погледна към бай Стамо, който бе притихнал и гледаше с невярващи очи как някой доброволно дава пари.

„Това може да се случи само в моя роден град София” – помисли си той. Краката му леко се подкосиха от вълнението, което изпита – не обичаше да дава пари, а само да взема.

– Твой ред е... бръкни се за два кинта поне... – каза Рокси и му подаде шапката.

– Но, момчета... сметката ми за ток.. с какво да я платя? – излъга ги той.

– Бай Стамо, точно двеста лева събрахме... изръси се и ти! – добави Фолкси и подбутна шапката.

Софиянецът се стресна, погледна грамадата от мускули срещу себе си, погледна и татуираното му лице, отвори широко очи с недоумение и смотолеви нещо:

– Кой си ти, че...

– Ей, номенклатуро! – изкрещя му Рокси – давай за протеста иначе виждаш ли зад гърба ми феновете... ще те попилеят. Заради такива като теб сме тук! Крадохте яко толкова години от нас...

Пенсионерът бръкна в джоба на панталона си, извади сгънато на две тесте български банкноти.

– Нямам два лева... – показа банкнотите.

Зад Рокси се чу мощен рев. Феновете изръмжаха неодобрително, след като съзряха такова тесте с пари.

„Мотивиран” от ръмженето на феновете, Стамо Пешев „дръпна” една двайсетарка от тестето и с треперещи пръсти я пусна в шапката, после бързо пъхна обратно в джоба парите и заотстъпи назад.

– И тази сметка за ток я набучи на кол, в градината на къщата си в Бояна... – предложи Рокси.

– В задния двор задължително... – допълни Фолкси.

– А сега... запей песента на Графа „Дим да ме няма” – изгледа го Рокси – бегай бързо!

След два часа протестът приключи, хората се разотидоха по домовете си; феновете на музиката ожадняха от многото викове и някой предложи да ударят по бира. Заедно и двете агитки купиха от близката бакалия бира в пластмасови бутилки и се отправиха към пейките на Градската градина.

– Копеле, дали ще има резултати от протестите? – попита Рокси и седна на една пейка, извади от джоба си кутия с цигари, отвори я, взе една цигара, сложи я в устата си и я запали с бензинова запалка.

– Мислим си... ше има, копеле – отговори Фолкси и седна до него на пейката – и то за партиите, не за протестиращите. Ако ни изпързалят - пак ще си вдигнем на протести.

– Евала, ти пра´им... точен си! Така беше преди... така ли ще е и сега?

– К´во да ти ка´ем, копеле? Мечо Пух го е казал отдавна – „Колкото повече, толкова повече”.

– Ама, той е казал също: – „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед”.

Тук двамата се засмяха, надигнаха бутилките с бира и си казаха „наздраве”.

 

Следва продължение...

 

Гоглето¹ – търсачката Гугъл (б.а.)

Всяка прилика с лица и събития е случайна и непреднамерена. (б.а.)

©Сър Димитри 2013

© Copyright  

© Сър Димитри All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силвана, много ти благодаря, че си прочела и двете творби! И то с интерес - и с вълнение си коментирала.
    Благодаря, за оценката!
  • Прочетох с интерес и двете версии, но освен че ми харесаха и съм съгласна, че и двете могат да бъдат реални, лошо впечатление ми направи смяната на мястото на събитията. Така излиза, че в Пловдив хем сме по-бедни, хем по-скромни, хем по-добри, а в гнилата София, според твоите думи - номенклатурчици, богати, нагли, прости и престъпници. Аз лично мисля, че навсякъде по света има представители на всички човешки низости и висоти и тази промяна на града и манипулацията с говора, ми развалиха удоволствието от прочита.
    Поздрав
  • Благодаря, за оценката! Представи си, че всички получават минимум - 2000 лв. заплата!? Отговарям ти, на първия въпрос – няма да бъдат по-добри хората, ако получават 2000 лв. месечно. Хората не се променят, само се видоизменят!
    На втория въпрос – за щастието и парите. За повечето европейци, парите са 98 % щастие. Какво, бе казала една блондинка: - „По-добре да съм нещастна и богата на задната седалка на бронирана лимузина, отколкото щастлива и бедна - но пеша”!
    На следващия въпрос - "ще бъде ли ценностната ни система по-облагородена"? Едва, ли! Да не би, да се напълнят театрите, операта или галериите да продадат всички картини!?
  • Хубав и интересно написан разказ.
    Да предположим, че минималната заплата е 2000лв. ,при тези цени на тока.Какво би променило това?
    Хората ще бъдат ли по-добри, щастливи, ценностната ни система по-облагородена?Може би в едно бъдещо утопично обществото, когато хората загубят всички материални привилегии.Това комунизъм ли беше?
    Номенклатурчика Пешев е водил своята битка в живота, той е плащал други сметки за тока, не е лесно да получиш материално благополучие, нещо неразбираемо за тези, които го нямат. Надявам се да не съм се отклонил много от темата.
  • Таня, първи отказа да се отмени таванът за дохода на възрастните хора преди 13 г. Конституционният съд и Върховният административен съд. В момента около 49 000 души, вземат максималната пенсия от 700 лв., и дори имат право на по-големи суми /добавки, вдовишки/.
    Вярно - внушително е числото!? Доста хора с висше образование, не могат да ги вземат чисти!
    Затова - Рокси и Фолкси го надушиха и прекараха!
  • О, това вече си е признание за целия екип! Аз ти благодаря!
    И да ти кажа честно, във всяка една ситуация може да има и малко въображение! Ето напр., въображаемата 700-левова пенсийка на човечеца... Числото си е доста внушително, дори и за пенсиониран миньор!
    А колкото до твоята истина, определено си е суровичка
  • Изложих друга гледна точка,Таня! Но, за съжаление в истината... не може да има въображение, интрига, любов, страст, романтика и вълнуващи приключения!
    Хората Лелеят за Непостижимото, Бързото и Лесното. Благодаря Ви, сайтът е страхотен!
  • Е, какво направи сега?! Тотално преобърна финала на предния разказ. А аз щях да се редя с моята шапка...
Random works
: ??:??