Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги открил във Филибето. Тръгнах да обикалям по улиците, но най – често отсядах в кръчмите, където след първите две питиета всички ми изглеждаха подходящи за герои.Не разбирах много това, но не ми пукаше особено.
Както да е, Делтапланеристът умираше да говори за Космоса. Мъжът броеше останалите като невежи и земноводни, а себе си за чудак и всезнайко.
И тъй, бях пил повече от обикновено, когато се появи той. Имаше 12 свободни места, но този тип седна до мен на бара.
– Аха! – каза той. – Гледа ли онази вечер по телевизията? Не сме сами в Космоса. Искаш ли да се запознаеш с тях?...
– Слушай – отговорих аз, – сигурно е страхотно. Но не гледам телевизия вечер. Сега ме остави да пия спокойно.
– Доколко ...