Aug 17, 2007, 12:18 AM

Да полетиш след една мечта 

  Prose
1269 0 0
6 min reading
Да полетиш след една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, забрави реалността и полети след една красива илюзия.
В миг на прелитащо щастие пристигна вестоносец, с думи по-зловещи от парещата усмивка на дявола. "Недей тъжи, мили мой, макар времето да изтича". Едва на 17 години преплете път със смъртта. Един обикновен млад мъж, тъжащ до скоро за изгубените спомени на първата любов откри, че пътят, по който върви, съвсем скоро трябва да свърши и няма изход за него. Тази тежка участ се очакваше всеки момент да стовари присъдата си, но краят бе колкото близо, толкова и далеч.
"Вярвай, мили ми приятелю, ще се справиш! Не тези думи трябваше да чуеш, нали. Нека опитам по-друг начин. Повярвай в залеза и нека само той те следва по твоя път. Чудиш се на къде е то ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??