„Да се срещнем в девет вечерта?“
1 min reading
Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:
„Да се срещнем в девет вечерта?“
После написа: "Снимки, Принцеси" и след миг на екрана се появиха красавиците. Дълго ги разглежда и избира докато накрая се спря на една. Време беше, наближаваше девет часа, на небето се появи огромният диск на Луната и беше светло като ден. Люспите по тялото ѝ грееха като златни. Тя взема дистанционното и натисна няколко клавиша. Чу се бучене и морето се развълнува там където на дъното лежеше кораба ѝ. В следващия миг тя се превърна в Принцесата от картината в смарфона. Беше девет часа...
Той вървеше по брега и не можеше да откъсне поглед от нея. Когато я доближи, протегна ръце, прегърна я и времето спря...
...Тогава тя нежно надяна хомота на врата му и когато го завърза, в следващия миг той се превърна в младо пъргаво конче, което нервно потропваше с копитца, изненадано се оглеждаше наоколо и се опитваше да каже нещо. Тя бавно го поведе към конюшната при другите кончета, като от време на време го галеше по врата. Беше толкова красив. Всички обичаха конете, а на нейната планета нямаше говорещи кончета...
© Аластор All rights reserved.
