Да се влюбиш в скитник
- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.
- Заповядай! - му казах аз.
Дадох му сърцето си... Правех компромиси... Караше ме да му се чувствам длъжна... Смайвах се от безразличието му... Всичките ми добродетели страдаха. Достойнството ми-накърнено, за душата - жестока обида! В сърцето ми - думи, ехо от лъжи, създали любовта, в очите ми - истината, която видях!... Разпъната на кръст - плаках!... Съжалих негодната му душа... А той... просто продължи нанякъде...
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни устата си с половината сандвич. Ръцете му бяха мръсни, душата му-празна, но стомахът му вече сит!
След като погълна сандвича пред смаяната жена, която очакваше поне едно престорено "Благодаря!", втренчи се в очите й с невъобразима наглост, след това се обърна безразличен и продължи нанякъде... ........................................................
- Заповядай! - му казах аз.
Дадох му сърцето си... Правех компромиси... Караше ме да му се чувствам длъжна... Смайвах се от безразличието му... Всичките ми добродетели страдаха. Достойнството ми-накърнено, за душата - жестока обида! В сърцето ми - думи, ехо от лъжи, създали любовта, в очите ми - истината, която видях!... Разпъната на кръст - плаках!... Съжалих негодната му душа... А той... просто продължи нанякъде...
© Анна Алексиева All rights reserved.
