neposlu6na (Анна Алексиева)
2 7
12.11.2009 г., 0:45 ч.

Да се влюбиш в скитник 

  Проза » Разкази
1934 0 2
- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.

 

Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни устата си с половината сандвич. Ръцете му бяха мръсни, душата му-празна, но стомахът му вече сит!

 

След като погълна сандвича пред смаяната жена, която очакваше поне едно престорено "Благодаря!", втренчи се в очите й с невъобразима наглост, след това се обърна безразличен и продължи нанякъде...
........................................................


- Заповядай! - му казах аз.

Дадох му сърцето си... Правех компромиси... Караше ме да му се чувствам длъжна... Смайвах се от безразличието му... Всичките ми добродетели страдаха. Достойнството ми-накърнено, за душата - жестока обида! В сърцето ми - думи, ехо от лъжи, създали любовта, в очите ми - истината, която видях!... Разпъната на кръст - плаках!... Съжалих негодната му душа... А той... просто продължи нанякъде...

© Анна Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В текстът има много заряд, контрастът в сравнението е силен и въздействащ. Втората част е супер динамична!
  • Интересно сравнение
Предложения
: ??:??