Крачех надолу по пътеката и се чудех дали ще успея да стигна до пътя преди да е мръкнало. Не ми се щеше да оставам в гората след залез слънце. По време на разходката бях попаднал на интересни места, които нямаше как да не снимам, затова се бях забавил. А сега се налагаше да побързам.
Чух потракване отзад и се обърнах. Едно момиче с планински велосипед криволичеше покрай неравностите и коренищата. Стори ми се, че се движи с прекалено висока скорост. А и гледаше право надолу,вероятно затова ме забеляза късно. Отдръпнах се, но не много, защото храсталаците до пътеката ми пречеха. Видях как тя ококори очи, усетила опасността. Опита се да избегне сблъсъка, но не успя, просто пътеката бе твърде тясна. Помете ме. Ударът бе толкова силен, че се преметнах над храстите и се изтърколих по склона. Нещо ме тресна по главата и за момент ми причерня. Чух писъка на момичето и тогава ме хвана много яд на нея. Надигнах се от влажната земя и погледнах нагоре. Бях на поне десет метра от пътеката. Болеше м ...