ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само да проявя характер и да не се откажа."
В градината се появи внучето му. Като го видя да рисува, то се спря. Идваше да го помоли да му направи обещаното хвърчило, но знаеше, че дядо му не обича да прекъсват рисуването му. То се доближи и надникна зад гърба му да види картината.
- Какво рисуваш, дядо?
Художникът се обърна - едва сега го забеляза. Не му се говореше. Той
блъсна платното с триножника.
- Рисувам... Нищо не рисувам. Днес не върви, не се получава.
- Ами откажи се тогава и ела да направим хвърчилото. Утре ще си довършиш картината - обнадежди се момченцето.
- Сега не мога. Ядосан съм.
- Защо рисуваш, като ще се ядосваш? И без друго мама казва, че нито продаваш картините, нито правиш ...