2.06.2010 г., 11:52 ч.

Да убедя себе си 

  Проза » Разкази
723 0 2
2 мин за четене

ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ

 

          Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само да проявя характер и да не се откажа."

          В градината се появи внучето му. Като го видя да рисува, то се спря. Идваше да го помоли да му направи обещаното хвърчило, но знаеше, че дядо му не обича да прекъсват рисуването му. То се доближи и надникна зад гърба му да види картината.

          - Какво рисуваш, дядо?

          Художникът се обърна - едва сега го забеляза. Не му се говореше. Той

блъсна платното с триножника.

          - Рисувам... Нищо не рисувам. Днес не върви, не се получава.

          - Ами откажи се тогава и ела да направим хвърчилото. Утре ще си довършиш картината - обнадежди се момченцето.

          - Сега не мога. Ядосан съм.

         - Защо рисуваш, като ще се ядосваш? И без друго мама казва, че нито продаваш картините, нито правиш изложби, само харчиш пари за платна, рамки и бои, и трупаш излишен багаж из къщата.

          Като чу това, художникът още повече се ядоса.

          - За майка ти всичко е багаж. И аз съм багаж. Много ù разбира главата нещо от изкуство.

          - Наистина, дядо, защо са ти картините, като ще се ядосваш само с тях?            

          Майсторът замълча и се загледа в далечния хоризонт. Там цветовете

преливаха в невероятно съзвучие, въпреки ярките си контрасти, което му убягваше на платното.

          -  Нужни са ми, за да убедя себе си, че мога да рисувам.

          -  Нали казваш, че не стават.

          - Някой път стават, някой път не. Целият човешки живот преминава в това, да се убедим какво можем да правим и какво не. Много ми се иска да уверя себе си, че мога да рисувам добре. Но това никак не е лесно. Постига се с борба. Най-трудното е сам да си повярваш, защото почти е невъзможно да излъжеш себе си. Ха сега бягай да играеш и ме остави. Друг път ще направим хвърчилото.

          Момченцето сви примирено рамене и изтича към къщи. Художникът изправи съборения триножник и окачи платното на него. Почисти го от полепналите по боята тревички и се приготви за нова битка с рисуването на мотива, с живописта и със себе си.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??