Вкусът на мрака

Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показалец от небосвода. Нощта на сбъднатите сънища започва. Необичаен е вкусът на тази непобедима тъма. Солено-железен, като на алените секунди живот, капещи равномерно по белия лист на историята. Чертаещи пътеки по надлъжно срязаната съдба. Младият угасващ живот отстъпва място на безсмъртното безвремие. В бархатния мрак мога съвсем случайно да попадна на някоя задържана скрита въздишка, изгарящо докосване, открадната целувка или поглед, споделящ копнежите ми. Черни, като утайката кафе на дъното на чашата . Сладки като всички забранени блянове. С една лъжичка захар. Достатъчно, за да видя пътя. Или да се изгубя поемайки по чуждия и криволичещ. Следвайки го сляпо и безпрекословно. Черният опиум на предизвикателството призовава и приласкава в лоното на още по-черни страсти и изкушения. И животът губи стойността си - вече е просто понятие, дума от речника. Дъхът секва, пулсът се ускорява, а зениците се разширяват. Не е страх, а разливащо се на благодатни вълни, удоволствие. Нищо не би могло да попречи на цялостното отдаване. И, навлязъл съвсем безпрепятствено, необезпокояван от никого, Мракът сяда на предопределения за него трон. Стонове от омаломощение. Подчинение. Превъзходство. Цялост. Бяла е. И е пълна. Твърде светла, за да се разходи на спокойствие всесилната душа. Затова разтварям дланта си и окървавявам пълнолунието. Укротена и доволна от деянието си, се прибирам в личното си кътче на съществуване и впервам поглед в горящата мъдрост на пламъците. И е красиво. И завършено. Съвършено. Съкровено. Лично. Скъпо. Ценно. Цветът на едничкото, което никога не ще бъде споделено. Собственият мрак, на собствената нощ. Никой не ще разбере. Не и ако не си приличаме. Те, които седят отсреща и наоколо, те никога няма да бъдат ТАКИВА. Но ти, чиито мисли довършвам на глас... Би ли могъл? Би ли опитал? Или и за теб е непреодолима границата на общоприетото? Предизвикай ме и ще видим. Може да се изненадаш. А сега е време да превържа раните и да включа брояча на най-изкусния лечител. Защото колкото е по-скъпо и горчиво, толкова е по-ефикасно. Като всяко едно лекарство...