Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показалец от небосвода. Нощта на сбъднатите сънища започва. Необичаен е вкусът на тази непобедима тъма. Солено-железен, като на алените секунди живот, капещи равномерно по белия лист на историята. Чертаещи пътеки по надлъжно срязаната съдба. Младият угасващ живот отстъпва място на безсмъртното безвремие. В бархатния мрак мога съвсем случайно да попадна на някоя задържана скрита въздишка, изгарящо докосване, открадната целувка или поглед, споделящ копнежите ми. Черни, като утайката кафе на дъното на чашата . Сладки като всички забранени блянове. С една лъжичка захар. Достатъчно, за да видя пътя. Или да се изгубя поемайки по чуждия и криволичещ. Следвайки го сляпо и безпрекословно. Черният опиум на ...