Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...

Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...

Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...

Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...

Дали изритала бих всички свои скрупули

и дали бих дала себе в жертва днес за теб...

Дали, стиснала здраво Мечтата си в ръка,

ще хукна из градините на Рая - ще полетя...

Дали ще падна, но в ръцете твои - които здраво ще ме понесат натам... където птиците копнеят и има глас уханен - УХАНИЕ НА ЛЮБОВТА...

Дали...??

Дали би дръзнал да  се отречеш от дните си идни

зарад мен - една жена, изгубила разсъдъка си трезв

и останала в тъма...

И дали би казал в кротък зов: Ооо, Любов!!!

Дали би дръзнал да се отречеш от себе си

заради мен...

Дали...??

Ааах, Любов, Любов...

Тиии - дивен блян...

Копнея аз ръцете ти тревожни, чийто аромат ще вдишам

и спокойна струя от тишина ще попия с душата си - тъй жадна за страст!!!

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой,

защото теб те няма...

Да!

Ще възроптая срещу Бога!

Защото бич е тази самота,

разяждаща разсъдъка и тялото ми гние във Тъга...

Да!

Ще възроптая срещу Бога,

че ДАР си Ти за мен,

а далечен те държи

и сякаш гаври се бевремието мое

и гледа ме с презрителни очи

дали ще издържа на напъна съдбовен,

или ще се огъна под бича на живота си неспорен

и ще клекна, ще потъна във прахта на собственото си безчувствие...

Дали...??

Да!!!

Ще застана на ръба на Пропастта и ще извикам - възроптая...

Върни ми, Господи, онази жар, която прави ме щастлива!

Върни ми, Господи, ТИ - оня ДАР, който оставила бях там (назад във Времето) тъй сам - копнеещ, молещ се за моето смирение...

Но аз бях дива, неспособна да обичам, играеща със Дявола на криеница...

Просто пренебрегнах Любовта, която сега тъй отчаяно диря!!!

Дали...??

Ще ми ПРОСТИШ...?!

Дали...??

ЩЕ СИ ПРОСТЯ...

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:5e729336

http://www.vbox7.com/play:2735d5b2