4 мин reading
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, затрополи по стълбите и излезе на двора. Викаше, но никой нямаше наблизо, всички ратаи бяха да вадят картофи и да берат тютюна. Тогава излезе на улицата и се заозърта да види някой. Срещу чорбаджийската къща се намираше черквата и Дамяна хукна натам.
Черковните врати на двора бяха здраво залостени. Дамяна задумка с юмруци и викаше, но попът се беше запилял и не се показа.
Дамяна трепереше още и очите на мъртвата сякаш я гледаха насреща й. Захълца от ужас. Помисли минута – две.
Никой не се виждаше из кривите улички.
Тогава момичето свърна към къщата на баба Айше. Не й се искаше да ходи там, че се бояха хората от старата, но нямаше кой да извика.
Бабата я викаха кога се разболееше някой да му пом ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up