Дано се видим в друг живот...

Ето, затварям очите си... Виждам как те целувам, как те докосвам, опиянена от нежния ти дъх, отново искам да те целуна, отново, защото, когато отворя очите, няма да си до мен - ти си моята тайна, моето тайно съкровище. Моят въображаем любовник. Отново затварям очите си, но не е необходимо, защото дори с отворени очи виждам духа ти, твоят величествен дух е пред мен, но материята я няма. Отново се целуваме, отново ме прегръщаш нежно, както се прегръща любима.
  Само в моето съзнание. Там има място за теб, там ти ме обожаваш, там аз съм твоята богиня, която те прави щастлив всяка секунда, всеки изживян и неизживян миг.
  Още от първия миг, в който те видях, твоите очи, твоята усмивка, твоите жестове ме грабнаха. Когато погледнех в очите ти, усещах прилив на положителна енергия, някакво обожание, възхищение. Когато се отдалечеше, страдах, а когато стоеше наблизо, бях тревожна, може би усещах че трайно в мен ще оставиш следи. Не просто в мен, а в туптящото ми обичливо сърце. В неочакван момент, галеше косата ми, а аз усетих как нещо в мен се променя, усетих го, но трябваше да се завърна в реалността, в суровата действителност, където всеки живее своя монотонен или интересен живот.
   Ти все още си в горещото ми туптящо сърце - оттам няма да излезнеш, но знам, че нашите пътища са предопределени, Няма ние, няма нас... всеки ще върви по пътя си, пресечна точка с общ път - няма, няма и да има.
Не знам за добро ли е... Всеки контакт с теб ми носи своето очарование, но има сладко-горчив вкус, защото изпитвам нуждата да бъда до теб, но и боли, защото не мога да те имам...
  Дано се срещнем в друг живот, където пътят ни ще е общ, където сърцата ни ще бият в общ ритъм,  ще горят в един огън. Там, където ще се радвам на твоето величие, без да се крия от света, че те искам неистово... Ще чакам  този следващ живот и ще си извоювам правото си да те срещна отново.