Дано това да не е българското семейство!
Дано това да не е българското семейство!
Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. Всичко започва с раздялата на родителите. Така и не се спогодиха. Първо се омъжи втората по големина от сестрите. То се знаеше, че ще превари кака си… беше от онези момичета, дето от рано опитваха от живота. То в днешно време повечето са такива, но за онова по-старото време си беше пълен провал от към морал. Та, както казах, омъжи се и след няколко месеца се роди първото дете. Ще кажете, че това е хубаво, да, но тя раждаше едно подир друго като онези, мургавките от махалата. Да не говорим за многократното правене на аборти. Опази, Боже, всяка жена от такава съдба. Но по-интересното е, че тя самата го намира за нормално. Бе тези хора спирачка нямат ли? За няколко години ги направиха 4 броя. Ами ако не беше правила аборти, колко щяха да са?! Повече деца, повече работна ръка! Така мислеха тя и мъжът ù. Да, ама не! Живуркаха си те както им е добре. Каквото изкарат, го харчат с лекота. Редки пръсти имат и затова все нямат. Налегна ги немотията, децата пораснаха, пари не стигат… А живеят в порутена кирпичена къща, ако духне сливенскиягт вятър, ще ги погребе живи под нея. Трагедия, ще кажат някои, но да бяха свестни, работливи хора, та да ги пожалиш. А те, по живота… Нали държавата ги издържа и то заради децата “горките…“. Дадоха им право на строеж, но кой ще строи!? Теглят пари от банките уж за къща да строят, но къщата само до основи и хайде всички на морето. Почивка им трябва на горкичките, много се уморили. А кой ще им връща парите? Банките не чакат. Помощ от кой да поискат? За толкова години на кого с нещо помогнаха, та сега да искат да им се връща. Ни майка, ни баща, ни сестри! Никога не попитаха как са! Но наглостта и безочието граници нямат. Виснаха на вратата на бащината си къща. Големият им син ще се жени, и той като баща си бърза деца да прави. А милата му майка отново дете чака. След двадесет години от шест човека на седем станаха. Каква трагедия, каква комедия! ОСЪЗНАЙТЕ СЕ, БЕ ХОРА! Най-хубавото нещо са децата! Но когато животът ти е бъркотия и ти сам не го оправиш, и целия свят да дойде, пак не ще ти помогне. Не проумявам защо се създават невинни дечица, дето да страдат. Щастие трябва да им даряваш, а не мизерия! И да продължа. Но преди това, няколко думи и за другите сестри.
Голямата се омъжи за скромно момче. Средното българско семейство. Нито бедни, ни богати, но има топлина в дома им. Справяха се с живота. Син и дъщеря си сдобиха и от близките си не се отказаха. Все помагаха с каквото могат. Добри хора, какво друго да кажа!
А малката сестра така и не можа да преглътне срама от събитията и буквално се изнесе в другия край на страната, за да не вижда всичко това. Не, че не се интересуваше от семейството си. Напротив! Макар и от разстояние, тя помагаше финансово на родителите си. Поддържаше връзка със голямата си сестра и от нея разбираше това, което трябва. Бяха много близки двете сестри. Жадуваха една друга, но животът събира и разделя. Тя като най-малка, бе ощетена от родителите си. За нея никога нищо нямаше, но тя остана човечна и никога не ги обвини. Просто реши, че тази битка в семейството не е нейна. Чувстваше, че няма права да изисква каквото и да било. Затова със съпруга си живеят в планински град далече от всички. Техният дом бе тяхната крепост, защото те сами го създадоха. Всичко бяха постигнали с много труд и лишения, но животът им бе сладък точно за това. Не дължат никому нищо, но даваха много.Тя - малката, често мислеше за близките си и изпитваше тъга… Но тъгата преминаваше, когато чуе гласа на кака си. Такава беше тяхната връзка - истинска, сестринска. Както казват, на ръката са пет пръста и никой не е като другия. Така и с хората.
Да се върна назад към главните герои на историята. Седемчленното семейство е в безизходица. Банките ги притискат, старата къща се руши, големият син се жени. Очаква се не само снаха, а и още едно дете. Стават девет души. И как ще се съберат в бащината къща, като са толкова много? Смили се бащата, какво да ги прави! Нали кръвта вода не става, забравя за изгубеното време, когато тези хора нито веднъж не му отвориха вратата и да го попитат как е!? Нито веднъж не се сетиха, че тези хора съществуват. Но сега е друго. Те имат нужда от помощ и всички трябва да ги разберат, да им помогнат… Когато сам човек не си помогне, и Господ е безсилен. Съжали ги човекът, прибра ги. А те още по-нагли. Да им препише имота, че те щели да го гледат. Ех, че са хитри лисици! Зачуди се бащата, по цяла нощ не спи, а мисли и мисли… Отново жал го хвана за децата. Дари им имота. След свършен факт го каза на голямата си дъщеря, а тя на малката си сестра. Останаха като зашеметени от стореното от баща им. Да ги лиши от бащиния, без да им каже. Нищо! Жив и здрав да е и да го гледат. Голямата сестра нищо не каза, но малката сякаш бе чела сценария на живота им. Обади се на баща си и му каза, че ако някоя от тях заслужава да го наследи изцяло, то това е голямата му дъщеря. Беше повече от сигурна в кака си, в нейната добра душа. Каза му още, че ще го тормозят и ще го поболеят, за да се отърват от един стар човек или в старчески дом ще го пратят да изживее старините си. А бащината къща ще я продадат, за да си платят на банката дълга. А за бъдеще… ТЕ не мислят за бъдеще. Ако беше така, то сега нямаше да ви разказвам тази история.
За жалост бащата не повярва на думите на дъщеря си! А за още по-голяма жалост те се оказаха истина.
Не успяха да му отнемат живота, но го пратиха в дом за възрастни хора. Като се замисля, с това май му отнеха душата! А имотът?... Той бе продаден и похарчен за нищото.
Голямата сестра прибра баща си в техния дом и се грижи за него. Господ здраве и щастие да ù дава за добрината. А малката сестра все още тъгува за случилото се и се обвинява, че го е предрекла. Но пък се радва на щастието на децата си, които успяха да станат истински хора. Продължава да помага финансово на близките си и винаги, когато ù стане тъжно, се обажда да чуе топлия глас на кака си.
Другите!
Те се разпиляха из страната ни в търсене на лесен начин за оцеляване. От време на време нещо се чуе за тях. Жалко! Наистина жалко! Това ли е българското семейство?
Не! Няма начин да е това. Те са изключение…
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Маги!
-
истинно...навява тъжни помисли...
но такъв е животът, Ваня..
сърдечен поцздрав. -
Алина, благодаря ти за добрия коментар! "стремглаво рухват устоите на семейството..."
-
Изключение или не,фактите са факти.Достатъчно е да разгърнеш някой ежедневник или да послушаш новини–косата ще ти настръхне.След„Гераците“стремглаво рухват устоите на семейството,а ако се върнем към Каин и Авел,разсъжденията стават по–сложни.
-
Веси Ангел Бъдете щастливи! Благодаря!
-
Благодаря ти, Ваня!
Бъди щастлива! -
Поздравче,Ваня! И аз го прочетох на един дъх! Наистина,за съжаление такава е действителността....Чудесно си го написала-стегнато и от сърце!
-
Благодаря ви, Ангел и Нина!
Радвам се, че споделихте на страничката ми! Наистина защо ли е така!?...
Нина, твоят коментар е попадение в десетката. Жалко е, че тези неща се случват в не едно българско семейство. -
А защо ли е така?
-
Благодаря ти, Донко!
Проницателен си, коментара ти го показва. И това ме радва, отново благодаря! -
Накара ме да се замисля. Един силен психологически и поучителен разказ, показващ големи семейни проблеми последствията от тях. Много правилно и много истинско е написаното!
-
Благодаря ти, Румен!
Да, няма лошо както си го казал, но да не лежат на чужд гръб.
Благодаря ти, Минка!
Кой не би плакал за бащината си къща?...Кой не би страдал от ударите на най-близките хора?... -
Ваня миличка блика от тъга и болка по бащината къща и кръв!Прекрасно е ,че си писала по тази тема!Дано го прочетат повече хора!Прегръдка!
-
Благодаря ви, Оги, Ели!
Радвам се, че ви е харесало! -
!!!...
-
Поздравления, Ваня!
Много хубаво и поучително! -
Благодаря ви, Ина и Сиси!
Разказвам тази история защото се възмущавам от случилото се. Навярно, не всеки ще хареса, и навярно това няма да е единичен случай в живота, но нека си вземем поука. Хубав ден! -
Ваня,очаквах от теб проза,защото от доста време не си публикувала.На мен пък много ми хареса!На един дъх го изчетох!!! И за съжаление,това е българската действителност,която ти успешно си пресъздала.Поздравления!!!
-
Благодаря ти, Веси!
Отново ме правиш щастлива с топлия коментар.Наистина трябва да си вземем поука от такива истории. Доста съм съкратила разказа и не споменавам имена, но просто исках да го разкажа защото Бога ми, не проумявам....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
