Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – къде ли всъщност се намирах... Макар да бях ядосан, жаден, гладен и ужасно уморен, се огледах любопитно. Селото бе приказно, като илюстрована картичка. Есента тук бе изпяла златно- жълти песни и хвойната се бе изчервила от артистичното й великолепие. Зидани дуварчета криволичеха по малки улички, но не скриваха напълно дворчетата. Къщите не бяха големи, като в поляшките села, но бяха китни, всяка със свой живот. Беше малко село, а кипеше от живот. Ето, един човек там цепеше дърва. Жени в пъстри шалвари енергично крачеха съсредоточени в покупките си. Едно момиче се поклащаше в ритъм, докато минаваше покрай мен, а под разветите й коси се виждаха слушалки. Някъде проплака бебе и жена се завайка. ...