Винаги съм считал благотворителността за дар от небето. Като малък исках да стана гълтач на ножове, да посещавам домове за сираци и да се правя на голям отворко като крия ножовете в гънките на сакото си. За мен благотворителността бе разтегливо понятие, спомням си как като дърто магаре се мъчех да направя номера в къщи, за да се подготвя за голямата сцена. Не стана. Смятам, че това трябва да се учи от малък. Хватката с ножовете. Или сетне ще отидеш по дяволите. Става за секунди. Всичко се променя. Вчера искаше да бъдеш гълтач на ножове. Днес вече си селски даскал или чистач на подлоги. Идва ти като гръм от помръкнало небе. Дар божи. Бачкаш по 12 часа на ден (О, боже мой), но получаваш оскъдно възнаграждение в замяна. Основният проблем е, че трябва да го правиш за другите. За благотворителността. Прекрасно. Само че понякога не ти се прави и пишеш на белия лист. Толкова е простичко, че се чудиш как не си го сторил досега. Все едно излагаш телеса на плажа, а покрай теб минават засукани кр ...